Ан Макафри - Полетът на дракона

— Битра, Лемос и аз — взе думата с вдигната войнствено тъпа брадичка Райд, жилестият Господар на Бенден, — винаги сме изпълнявали дълга си към Уейра.

Робинтън се завъртя към него. Очите му искряха, докато той изгледа продължително говорилия.

— Да, изпълнявали сте го. От всичките големи Хранилища само вие трите сте били лоялни. Но вие, останалите — гласът му се извиси възмутено — аз, като говорител на моята гилдия зная до последната ви костичка вашето мнение по въпроса за драконите. Чух още първия шепот за вашето намерение да се надигнете срещу Уейра. — Той се разсмя хрипливо и посочи с дългия си пръст към Винсет. — Къде щеше да бъдеш ти днес, драги ми Господарю Винсет, ако Уейрът не беше ви отпратил да се влачите обратно, с надеждата, че вашите дами ще ви бъдат върнати? Всички вие — обвиняващият му пръст посочи подред всички Господари, които бяха участвували в споменатото безплодно усилие, — се надигнахте срещу Уейра именно защото „вече… няма… Нишки!“

Той постави юмруци на страните си и огледа събранието. На Ф’лар му се искаше да го поздрави. Не беше трудно да се види защо този човек беше водач на менестрелите, и Ф’лар беше благодарен, че той е на страната на Уейра.

— И сега, в този ключов момент, вие имате невероятното намерение да протестирате срещу мерките, които предлага Уейрът? — От мекия глас на Робинтън сега буквално капеха ирония и учудване. — Слушайте внимателно какво ви казва Водачът на Уейра и му спестете недостойните си зложелателства! — Той изсъска тези думи както баща би се скарал на сгрешило дете. — Ако не ме лъже паметта, — продължи той със спокоен разговорен тон, обръщайки се към Ф’лар, — вие търсехте нашето съдействие, уважаеми Ф’лар? С какво можем да ви помогнем?

Ф’лар се изкашля набързо.

— Ще искам Хранилищата да наблюдават собствените си полета и гори, ако е възможно и по време на атака, но във всички случаи задължително след като Нишките са отминали. Всички Нишки, които може да паднат и да се заровят, трябва да бъдат открити, отбелязани и унищожени. Колкото по-бързо бъдат намерени, толкова по-лесно е да се отървем от тях.

— Нямаме време да копаем ями за огън навсякъде… ще изгубим половината си посевна площ — възкликна Несел.

— Има и други начини, използувани през старите времена, които нашият Главен ковач сигурно ще знае — Ф’лар посочи с уважение към Фандарел, който беше най-точният прототип на ковач, съществувал някога.

Водачът на ковачите беше по-висок с няколко инча от всички останали мъже в Стаята на Съвета. Масивните му рамене и огромните мускулести ръце притискаха най-близките му съседи, въпреки че той внимаваше да не избутва когото и да било. Той се надигна като гигантско дърво, превърнато в човек. Палците му, подобни на животински рогове, бяха пъхнати в широкия колан, който препасваше средата на туловището му. Гласът му, направо нежен, като се имат предвид Оборотите над димящите пещи и наковалните, беше лек и несигурен баритон в сравнение с великолепния изговор на Робинтън.

— Тогава е имало машини, доколкото ни е известно — заговори той със спокоен, замислен тон. — Баща ми, да, именно той ми разказваше за тях като за една от особеностите на нашето умение. В Залата може да има схеми. Може и да няма. Такива неща не се запазват на кожи за дълго. — Той хвърли кос поглед под рунтавите си вежди към водача на кожарите.

— Сега трябва да се грижим за запазването на собствените си кожи — отбеляза Ф’лар, за да изпревари разгарянето на спор между Гилдиите.

Фандарел избоботи нещо гърлено по такъв начин, че Ф’лар не беше сигурен дали звукът беше смеха му или израз на съгласие.

— Ще обмисля това. И другарите ми по гилдия също ще го обмислят — увери Фандарел Водача на Уейра. — Да се изгорят Нишките в земята, без да се навреди на почвата, може да не е лесно. Има, вярно е, разни течности, които изгарят и овъгляват. Ние използуваме киселина, за да гравираме изображения върху остриета и метални орнаменти. В Гилдията я наричаме агенотър. Има също и черната тежка вода, която лежи на повърхността на басейните в Иген и Бол. Тя гори дълго и с много топлина. И ако, както казваш ти, студените зими могат да разтрошават Нишките на прах, може би лед от най-студените северни земи може да замрази и разтроши заровилите се Нишки. Проблемът обаче е да докараме всичко това там, където са паднали Нишките, защото те надали ще ни направят честта да паднат там, където ни се иска на нас… — Той изкриви лице в гримаса.