Ан Макафри - Полетът на дракона

— Разбира се, ще имаш свои собствени времеви таблици. Смятам да възложа на менестрела Робинтън — Ф’лар кимна с уважение към споменатия водач на Гилдия — да поеме грижата за копирането и да се погрижи всеки да разбира как се определя времето по тях.

Робинтън, висок и костелив мъж с набраздено и сиво като олово лице, се поклони дълбоко. По широките му устни пробяга лека усмивка при вида на пълните с надежда погледи, отправени към него от Господарите на Хранилищата. Неговите умения, подобно на тези на драконовите ездачи, бяха станали напоследък обект на много подигравки и тази нова почит го зарадва. Той имаше набито око за странното, и остро въображение. Положението, в което се беше оказал съмняващият се Перн, беше твърде иронично, за да не докосне вътрешното му чувство за справедливост. Сега той изрази радостта си чрез дълбок поклон и вежлива фраза.

— Наистина всички трябва да следят майстора. — Гласът му беше дълбок, думите — ясно артикулирани, без дори помен от провинциалното им замазване.

Ф’лар, който се готвеше да заговори отново, погледна остро към Робинтън, когато усети двойния смисъл на това едно изречение. Ларад също се извъртя към водача на менестрелите и бързо се изкашля.

— Трябва да имаме наши карти — намеси се той, изпреварвайки Мерон, който беше отворил уста, за да заговори. — Ще са ни нужни драконови ездачи, когато Нишките започнат да падат. Какви са тези допълнителни мерки? И защо са необходими?

Всички погледи отново бяха насочени към Ф’лар.

— Защото имаме само един Уейр там, където някога са летели шест.

— Но се носи слух, че Рамот е излюпила повече от четиридесет нови дракона — обади се някой от дъното на стаята. — И защо продължавате да Търсите още от нашите младежи?

— Четиридесет и един още непорасли дракона — каза Ф’лар. В себе си той се надяваше, че тази южна инициатива все пак ще свърши работа. В гласа на този човек имаше истински страх. — Те растат добре и бързо. Засега, докато Нишките не падат много често и Червената Звезда едва започва Преминаването си, един Уейр ще бъде достатъчен… ако имаме съдействието ви на земята. По традиция — той кимна тактично към Робинтън, официалният изразител на традициите — Хранилищата да отговарят само за жилищата си, които, разбира се, са добре защитени от огнените ями и голия камък. Сега обаче е пролет, и по високите места е оставена да расте спокойно буйна растителност. Посевите цъфтят в напояваните области. Всичко това представлява огромна площ, уязвима за Нишките, която един Уейр засега не е способен да патрулира без да изтощи напълно силите и на драконите, и на ездачите.

При тази спокойна декларация из стаята бързо се понесе изплашено и сърдито мърморене.

— Рамот скоро пак ще лети брачен полет — продължи Ф’лар, сякаш нищо не е чул. — Разбира се, друг път кралиците са започвали да снасят огромни люпила много Обороти преди критичното слънцестоене, а също и повече кралици. За нещастие, Йора беше стара и болна, а Неморт — несговорчива. Така че… — Той беше прекъснат.

— Вие, драконовите ездачи, с вашите големи и нафукани приказки ще докарате гибелта на всички нас!

— Обвинявайте сами себе си! — изгърмя гласът на Робинтън сред пискливите викове. — Разберете го до един. Уважавахте Уейра по-малко, отколкото бихте уважавали леговището на вашия уер-пазач — и дори това е слаба дума! Само че сега крадците са около вас, и вие пищите защото бедното влечуго е пред смърт от недохранване. Ще го набиете, така ли? Когато го затваряхте в дупката му, защото се опитваше да ви предупреди? Да ви накара да се подготвите срещу нашествениците? Всичко това лежи на вашата съвест, не на тази на Уейра и на драконовите ездачи, които с достойнство изпълняваха дълга си да опазят рода на драконите жив в течение на толкова стотици Обороти… въпреки вашите протести. Колко от вас — тонът му беше като кинжал — са били щедри на данък и уважение към драконите? Колко пъти моите менестрели са ми се оплаквали откакто станах водач на моята гилдия, че са ги били затова, че пеят старите песни, което е тяхно задължение? Драги ми Господари и Водачи на Гилдии, вие заслужавате единствено да цвърчите, затворени в каменните си Хранилища, и да оплаквате загиващите си на корен, преди да са цъфнали, посеви!

Той стана.

— „Няма да паднат никакви Нишки. Това е зимна приказка на менестрелите“ — изскърца той, имитирайки безпогрешно Несел. — „Тези драконови ездачи отмъкват реколтата и децата ни“ — продължи той със стегнат, подстрекателен тенор, който приличаше точно на Мероновия. — Но сега истината е горчива като страха на смел мъж и трудна за преглъщане като плодовете на бодил. Заради всичко това, което сте им причинили, заслужавате драконовите ездачи да ви оставят на Нишките да изсмучат костите ви.