Ан Макафри - Полетът на дракона

Лесса ли беше? — изпрати Ф’лар мисъл обратно към дракона.

Мнемет енигматично повтори предупреждението си. Ф’лар се усмихна над конфиденциалността му.

Внезапно Мнемет се напрегна в тревога.

Наблюдателите изпращаха един ездач да провери необикновено постоянните прашни облаци над платото, под Бенденското езеро, информира твърдо Мнемет неговия водач на ято.

Ф’лар се надигна бързо, събра разпръснатите си дрехи и се облече. Вече закопчаваше широкия колан на ездач, когато завесата към банята беше дръпната настрани. Срещу него се изправи Лесса, напълно облечена.

Той винаги се изненадваше да види колко слабичка е тя, една физическа обвивка, несъответствуваща на такава сила на духа. Току-що измитата й коса обграждаше тясното лице като тъмен облак. В концентрирания й поглед нямаше и помен от предизвиканата от драконите страст, която бяха изпитали заедно вчера. Никаква топлина. Това ли имаше предвид Мнемет? Какво ставаше с момичето?

Мнемет изпрати още един тревожен рапорт, и Ф’лар стисна зъби. Щеше да му се наложи да отложи разбирането, което те трябваше да постигнат интелектуално, докато не отмине тази опасност. В себе си той проклинаше некадърната работа на Р’гул с нея. Този човек почти беше развалил Стопанката на Уейра, както и почти беше съсипал самия Уейр.

Е, добре, Ф’лар, бронзовият ездач на Мнемет, беше сега Водач на Уейра, и на промените отдавна им беше време.

Наистина отдавна, потвърди Мнемет сухо. Господарите на Хранилищата събират армиите си на платото край езерото.

— Имаме проблеми — съобщи Ф’лар на Лесса вместо приветствие. Не си пролича думите му да са й направили впечатление.

— Господарите на Хранилищата ли са дошли да протестират? — запита хладно тя.

Той уважаваше самообладанието й, въпреки че осъждаше ролята й в това развитие на събитията.

— По-добре да беше оставила мен да се погрижа за краденето. К’нет още е момче и лесно се поддава на радостта от тази работа.

Леката й усмивка сякаш криеше нещо. Ф’лар се учуди за кратко дали тя не беше искала да постигне именно това на първо място. Ако Рамот не беше излетяла вчера, днес нещата щяха да се развият по съвършено различен начин. Помислила ли беше тя за това?

Мнемет го предупреди, че Р’гул е на входа. Р’гул се е изпъчил като генерал, коментира драконът, което означаваше, че усеща авторитета му.

— Вече го няма — изсъска Ф’лар на глас, напълно събуден и доволен от събитията, въпреки неприятния им ход.

— Р’гул ли?

Тя наистина се сеща бързо, помисли Ф’лар.

— Ела, момиче — покани я той с жест към леговището на кралицата. Сцената, която той смяташе да изиграе с Р’гул трябваше да изкупи срамния ден в Стаята на Съвета преди два месеца. Той знаеше, че и тя бе засегната не по-малко от него.

В момента, когато те влязоха в залата на кралицата, Р’гул, последван от доволния К’нет, се показа от другата страна.

— Стражата ме информира, — започна Р’гул, — че голяма група въоръжени хора, под знамената на много Хранилища, се приближава към Тунела. К’нет — Р’гул беше бесен по адрес на младежа — току-що си призна, че той систематично е крадял, нарушавайки не само благоразумието, но определено и ясните ми заповеди. Разбира се, ще се занимаем с него по-късно, — зловещо се обърна той към виновния ездач, — ако, разбира се, от Уейра остане нещо, след като Господарите минат оттук.

Той се обърна отново към Ф’лар. Изражението му стана още по-намръщено, когато видя, че Ф’лар му се усмихва.

— Не стой тук! — избоботи Р’гул. — Няма нищо смешно. Трябва да помислим как да им се извиним.

— Не, Р’гул — контрира Ф’лар възрастния мъж, ухилвайки се още повече. — Времето, когато се извинявахме на Господарите, свърши.

— Какво? Да не си полудял?

— Не. Но ти вече не си Водач на Уейра — каза Ф’лар. Усмивката му беше изчезнала, лицето му беше напрегнато.

Очите на Р’гул се разшириха и той изгледа Ф’лар, сякаш никога преди не го беше виждал.

— Забравил си един много важен факт — продължи Ф’лар настойчиво. — Политиката се сменя, когато се смени водачът на Уейра. Сега Водач на Уейра съм аз, Ф’лар, ездачът на Мнемет.

В момента, в който отекна тази фраза, С’лел, Д’нол, Т’бор и С’лан влязоха в стаята. Те спряха на място, вдървени от шока, гледайки неподвижната жива картина.

Ф’лар изчака, давайки им възможност да разберат, че разногласията в стаята означават, че ръководството вече наистина е в негови ръце.

— Мнемет, — каза той на глас, — повикай всички заместник-водачи на ята и кафяви ездачи. Трябва да направим някои приготовления преди нашите… гости да пристигнат. Тъй като кралицата спи, драконови ездачи, хайде в Стаята на Съвета. След вас, Стопанко на Уейра.