Ан Макафри - Полетът на дракона

Р’гул пристъпи напред с ръка, протегната като за поздрав. Преди Лесса да успее да отстъпи, тъй като нещо в израза на Р’гул я отвращаваше, Ф’нор застана находчиво до нея и Р’гул гневно отпусна ръка.

— Кръвта на улова си ли изсмуква Хат? — запита кафявият ездач зловещо.

— Бинт и Орт също — изстреля Т’бор. Очите му горяха със същата странна треска, която като че ли беше хванала всички бронзови ездачи.

Рамот се размърда неспокойно, и всички спряха, за да я наблюдават.

— Изсмукват кръвта на улова си ли? — възкликна Лесса, смутена, но знаеща, че това е важно по някакъв странен начин.

— Повикайте К’нет и Ф’лар — нареди Ф’нор с повече увереност, отколкото би трябвало да използува един кафяв ездач в присъствието на бронзови.

Смехът на Р’гул беше неприятен.

— Никой не знае къде са отишли.

Д’нол се опита да протестира, но Р’гул го прекъсна с безмилостен жест.

— Няма да посмееш, Р’гул — каза Ф’нор със студена злоба.

Добре, Лесса щеше да посмее. Отчаяният й повик към Мнемет и Пиант донесе слаб отговор. След това там, където беше Мнемет, остана абсолютна пустота.

— Тя ще се събуди — говореше Р’гул, пронизвайки с очи Лесса. — Тя ще се събуди и ще бъде в лошо настроение. Трябва да й позволиш да изсмуче само кръвта на жертвата. Ако не я сдържаш, тя ще се натъпче и няма да може да лети.

— Тя ще излети на брачен полет — изсъска Ф’нор. Гласът му беше пълен със студен, но безнадежден бяс.

— Тя ще излети на брачен полет с който от бронзовите може да я хване — продължи Р’гул. Гласът му беше ликуващ.

И той се надява Ф’лар да не бъде тук, разбра Лесса.

— Колкото е по-дълъг полетът, толкова по-добро е люпилото. И тя няма да може да лети добре и високо, ако се е натъпкала с тежко месо. Не бива да преяжда. Трябва да й позволиш да изсмуче само кръвта на животните. Разбираш ли?

— Да, Р’гул — каза Лесса. — Разбирам. Най-сетне те разбирам, и то твърде добре. Ф’лар и К’нет не са тук. — Гласът й стана писклив. — Но Рамот никога няма да лети с Хат, дори ако се наложи да я пратя между.

Тя видя как неприкритият шок и ужас помита триумфа от лицето на Р’гул, и го наблюдаваше как се овладява. Злобна насмешка замени изненадата при нейната заплаха. Наистина ли мислеше, че тя няма да го направи?

— Добър ден — каза Ф’лар с удоволствие откъм входа. К’нет се усмихваше широко до него. — Мнемет ми предаде, че бронзовите изсмукват само кръвта. Колко мило, че поканихте и нас за спектакъла.

Облекчението временно издуха антагонизма към Ф’лар от ума на Лесса. Видът му, спокоен, арогантен и шеговит, повдигна духа й.

Очите на Р’гул се плъзнаха по полукръга от бронзови ездачи, опитвайки се да разберат кой е повикал тези двамата. И Лесса разбра, че Р’гул мразеше Ф’лар и се страхуваше от него. Тя усещаше и че Ф’лар се е променил. В него вече нямаше нищо безразлично, пасивно или отвлечено. Вместо това беше изпълнен с напрегнато предвиждане. Нямаше да чака повече!

Рамот се надигна, събудена внезапно и напълно. Мислите й бяха в такова състояние, че Лесса ясно разбра, че Ф’лар и К’нет са пристигнали точно навреме. Паренето на глада на Рамот беше толкова силно, че Лесса се спусна към главата й, за да я успокои. Но Рамот не беше в настроение, в което можеше да бъде убеждавана.

С неочаквана пъргавина тя се надигна и се насочи към изхода. Лесса хукна след нея, последвана от драконовите ездачи. Рамот изсъска раздразнено към бронзовите дракони, които се тълпяха на края на площадката. Те бързо се пръснаха настрани от пътя й. Ездачите им хукнаха по широките стълби, които водеха от леговището на кралицата към Чашата.

Лесса усети в объркването си как Ф’нор я поставя на шията на Кант и подканва дракона си да побърза след останалите към площадката за хранене. Лесса наблюдаваше изумена как Рамот се плъзга леко и грациозно над разтревоженото, бягащо стадо. Тя замахна бързо, сграбчи жертвата си за шията и, свивайки криле внезапно, се спусна върху нея, твърде нетърпелива, за да я вдигне във въздуха.

— Контролирай я! — изсъска Ф’нор, поставяйки Лесса безцеремонно на земята.

Рамот изпищя неподчинението си на заповедта на нейната Стопанка. Тя завъртя глава наоколо, биейки гневно с криле. Очите й бяха като искрящи кладенци от огън. Тя протегна шията си колкото можеше по-нагоре, свирейки отказа си да слуша. Острото ехо отекна в стените на Уейра. Всички дракони наоколо, сини, зелени, кафяви и бронзови, размахаха криле с цялата си сила, и техните отговори отекнаха във въздуха като гръмотевица.