Ан Макафри - Полетът на дракона

Докато Мнемет кръжеше високо над объркването от крила и блестящи тела, Ф’лар кимна утвърдително. Високият, далечен, дълъг брачен полет, допълнен с обещанието за действия, беше повдигнал духа на всички.

Мнемет изфуча.

Ф’лар не му обърна внимание, наблюдавайки как Р’гул събира ятото си. Човекът беше претърпял психологическо поражение. Ще изисква наблюдение и внимателно отношение. Почнат ли веднъж да падат Нишките, вярата му ще бъде възстановена и той ще се оправи.

Мнемет го запита трябва ли да вземат и Стопанката на Уейра.

— Тя няма работа с нас — отвърна остро Ф’лар, чудейки се защо, в името на двойната луна, бронзовият беше направил такова предложение. Мнемет отговори, че смята, че Лесса би желала да е с тях.

Ятата на Д’нол и Т’бор се надигнаха в правилна формация. Тези двамата ставаха добри водачи. К’нет поведе нагоре едно двойно ято към ръба на Чашата и изчезна за миг, за да се появи зад приближаващата се армия. С’ган, старият син ездач, организираше младите.

Ф’лар предупреди Мнемет да предаде на Кант да каже на Ф’нор да действува. С един последен поглед се увери, че камъните пред Долните Пещери са си на мястото, и даде на Мнемет сигнал да премине между.

Ларад, Господарят на Телгар, изучаваше с поглед монолитните височини на Бенденския Уейр. Набраздените камъни изглеждаха като замръзнал водопад по време на залез. И почти толкова гостоприемни. Отдавна забравената почит се превъртя някъде дълбоко в ума му заради светотатството, което той и армията, която водеше, се готвеха да извършат. Той здраво подтисна тази мисъл.

Уейрът вече беше изживял ползата си. Това беше очевидно. Вече нямаше каквато и да било нужда жителите на Хранилищата да дават плода на своя труд и пот на мързеливите му жители. Хранилищата проявиха търпение. Те бяха поддържали Уейра до голяма степен от благодарност за миналите му заслуги. Но драконовите ездачи бяха преминали границите на благодарната щедрост.

Първо, тази архаична глупост — Търсенето. Било снесено яйце на кралица. Защо драконовите ездачи трябва да крадат най-красивата жена от всички Хранилища, когато и в самия Уейр има достатъчно жени? Нямаше нужда да се спомня сестра си Килара, страстно очакваща много по-различно обвързване с Брант от Иген предишната вечер, и изчезнала поради това налудничаво Търсене на следващата. И нито вест за нея оттогава.

И да убият Факс! Въпреки че той беше опасно амбициозен, той беше от род на Господари. И Уейрът не беше поканен от никого да се меси в работите на Високите Владения.

И на всичкото отгоре това непрекъснато крадене. Това вече препълваше чашата. Е, Хранилището би могло да си затвори очите за няколко животни от време на време. Но когато дракон се появява отникъде (едно умение, което дълбоко смущаваше Ларад) и грабваше най-добрите и тлъсти животни от старателно пазено и хранено стадо, това вече беше твърде много!

Уейрът вече трябваше да разбере подчинената си позиция в Перн. Той трябваше да си потърси други начини, за да изхранва хората си, тъй като никой вече нямаше да му праща никакви десятъци. Бенден, Битра и Лемос също щяха скоро да пристигнат. Те сигурно щяха да бъдат зарадвани от слагането на края на това подозрително доминиране на Уейра.

И въпреки всичко, колкото по-близо идваха до гигантската планина, толкова повече съмнения изпитваше Ларад по въпроса как, всъщност, те биха могли да навлязат в този гигантски масив. Той повика Мерон, така нареченият Господар на Набол (той не вярваше особено много на този остролик бивш Надзирател без нито капка кръв от род на Господари).

Мерон пришпори ездитното си животно, за да настигне Ларад.

— Няма ли друг път към Уейра, освен през Тунела?

Мерон поклати глава.

— Дори местните жители го потвърждават.

Това не плашеше Мерон, но той улови израза на съмнение на Ларад.

— Изпратил съм група напред, към южния ръб на Върха — показа той посоката. — Там, където се смъква извивката, може да има полегат и удобен за изкачване склон.

— Изпратил си група, без да се посъветваш с нас? Аз бях избран за водач…

— Точно така — съгласи се Мерон с приятелска усмивка, пълна със зъби. — Просто мое хрумване.

— Има известна слаба вероятност, съгласен съм, но все пак щеше да е по-добре… — Ларад погледна нагоре към върха.