Ан Макафри - Полетът на дракона

— Те са ни видели, можеш изобщо да не се съмняваш в това, Ларад — увери го Мерон, разглеждайки с презрение притихналия Уейр. — Това ще бъде достатъчно. Представи им нашия ултиматум, и те ще се предадат пред сила като нашата. Многократно са доказвали, че са страхливци. На два пъти обидих бронзовия ездач, когото те наричат Ф’лар, и той се направи, че не го забелязва. Кой мъж би го направил?

Внезапен свистящ рев и ураган от най-студения въздух на света прекъсна съвещанието им. Докато се мъчеше да овладее скачащото животно, Ларад видя объркан изглед от дракони, всякакви цветове, размери и навсякъде. Въздухът се изпълни с паническите писъци на мятащите се животни и виковете на стреснатите и ужасени хора.

Ларад с голямо усилие успя да обърне животното си, за да посрещне драконовите ездачи лице в лице.

В името на Нищото, което ни е породило, мислеше си той, докато се бореше със собствения си страх, забравил съм, че драконите са толкова големи.

Най-отпред в страховития облак летеше триъгълна формация от четири големи бронзови животни. Крилете им се прекръстосваха, докато те се рееха току над земята. Една драконова дължина назад и нагоре летеше втора линия, по-дълга и по-широка, от кафяви животни. Зад тях и нагоре летяха сини, зелени и още кафяви животни, запращащи с криле студени повеи към ужасената тълпа, която допреди момент беше армия.

Откъде ли идваше този смразяващ студ, чудеше се Ларад. Той дръпна рязко надолу устата на животното си, когато то отново се опита да заподскача.

Драконовите ездачи просто седяха на шиите на животните си, гледаха и чакаха.

— Свали ги от животните им и ги накарай да ги отпратят, така че да можем да говорим — извика Мерон към Ларад, докато животното му се мяташе и цвилеше от ужас.

Ларад повика пешите войници напред, но бяха необходими по четирима души на животно, за да ги задържат така, че Господарите да могат да слязат от тях.

Недомислие номер две, помисли Ларад с мрачен хумор. Забравихме ефекта на драконите върху животните от Перн. Включително хората. Поправяйки меча си и дръпвайки ръкавиците си, той кимна към останалите Господари и те всички тръгнаха напред.

Когато видя Господарите да слизат, Ф’лар каза на Мнемет да предаде първите три реда да кацнат. Като голяма вълна драконите покорно се спуснаха към земята, фучейки с криле като огромна свиреща въздишка.

Мнемет каза на Ф’лар, че драконите са весели и радостни. Това беше много по-добро развлечение, отколкото Игрите.

Ф’лар остро предаде на Мнемет, че това изобщо не е развлечение.

— Ларад от Телгар — представи се най-предният от Господарите. Гласът му беше груб, маниерите — войнишки и сдържани за сравнително млад човек.

— Мерон от Набол.

Ф’лар мигновено разпозна смуглото лице с остри черти и неспокойни очи. Добър и провокативен боец.

Мнемет предаде на Ф’лар необичайно съобщение от Уейра. Ф’лар кимна незабележимо и продължи да приема представянията.

— Избран съм за говорител — започна Ларад от Телгар. — Господарите на Хранилищата единодушно се съгласяват, че Уейрът вече е изживял функциите си. Съответно исканията на Уейра няма да бъдат изпълнявани повече. В нашите Хранилища няма да се провеждат повече Търсения. Нито ще се допуска крадене от стадата и хамбарите на Хранилищата от драконовите ездачи.

Ф’лар го слушаше с любезно внимание. Ларад говореше ясно и кратко. Ф’лар кимна. След това внимателно огледа всеки от Господарите пред него внимателно, преценявайки ги. Напрегнатите им лица изразяваха тяхната убеденост и справедлив гняв.

— Като Водач на Уейра аз, Ф’лар, ездачът на Мнемет, ви отговарям. Оплакването ви е чуто. Сега слушайте какво ще заповяда Водачът на Уейра. — Вежливата му поза беше изчезнала. Мнемет изръмжа като зловещ контрапункт към гласа на ездача си, докато той отекваше остро като метален звън пред платото. Думите бяха произнесени ясно, така че дори тълпата да ги чуе.

— Вие ще си вървите обратно в своите Хранилища. След това ще отидете в хамбарите и сред стадата си. Ще изпратите достатъчен и достоен десятък. Това ще стане до три дни от връщането ви във вашите Хранилища.

— Водачът на Уейра заповядва на Господарите да дават десятък? — Смехът на Мерон от Набол отекна над полето.

Ф’лар даде знак, и още две ята драконови ездачи прелетяха в бръснещ полет над контингента от Набол.

— Водачът на Уейра заповядва на Господарите да дават десятък — потвърди той. — И докато Господарите не изпратят техните данъци, се боя, че дамите от Набол, Телгар, Форт, Иген, Керун ще живеят с нас. Също така дамите от Балан, Гар…