Ан Макафри - Полетът на дракона

— За Литол е достатъчно тежко да язди чужд дракон или изобщо да идва тук, Лесса от Руата. Не усилвай страданията му нито на косъм с детинщините си — каза остро Ф’лар.

Лесса наведе очи, бясна, че Ф’лар й говори по такъв начин в присъствието на Робинтън.

Литол прекрачи в леговището на кралицата, носейки единия край на голям навит парцал. Младият Б’рант се препъваше под тежестта на другия, изпотен от усилието. Литол се поклони с уважение пред Рамот и подкани с жест младия кафяв ездач да му помогне да размотаят товара си. Когато огромната драперия беше развита, Ф’лар разбра защо майстор Зург беше я запомнил. Цветовете, въпреки че бяха древни, оставаха свежи и ярки. Изобразеното обаче беше дори още по-интересно.

— Мнемет, изпрати да повикат Фандарел. Ето го моделът, от който той се нуждае за неговата хвъргачка на огън — каза Ф’лар.

— Тази драперия е от Руата — извика възмутено Лесса. — Спомням си я от детството ми. Висеше в Голямата Зала, и беше най-ценената собственост на моя Род. Къде е била? — Очите й хвърляха искри.

— Уважаема леди, сега тя е върната където трябва да бъде — отвърна Литол флегматично, избягвайки погледа й. — Работа на истински майстор — продължи той, докосвайки тежката тъкан така, сякаш беше свещена. — Такива цветове, такива втъкавания. Отишъл е поне един живот време, за да се нагласи станът, и всички сили на гилдията, за да бъде довършена тя, или аз не разбирам нищо от истинското майсторство.

Ф’лар тръгна покрай ръба на огромния гоблен. Искаше му се той да беше окачен на стената, за да може да покаже правилната перспектива на героичната сцена. Горната половина на драперията беше доминирана от летяща формация от три ята дракони. Те изригваха пламък, пикирайки към сиви падащи валма Нишки в блестящото небе. Небе с точно това безупречно есенно синьо, което не може да се види при по-топло време, реши Ф’лар. Тревата върху ниските части на хълмовете беше изобразена пожълтяла от мразовитите нощи. Могъщите скали подсказваха, че пейзажът е от Руата. Затова ли драперията беше висяла в Голямата зала на Руата? В долната част се виждаха хора, напуснали защитата на Хранилището, изрязано в склона. Те носеха на гръб странните цилиндри, за които говореше Зург. Тръбите в техните ръце изригваха брилянтни езици пламък на дълги струи, насочени към гърчещите се Нишки, които се опитваха да се заровят в почвата.

Лесса възкликна изненадано и тръгна направо по драперията, вглеждайки се във втъканите очертания на Хранилището, в отворената широко масивна врата. Детайлите на бронзовите й орнаменти бяха старателно изобразени с фини конци.

— Струва ми се, че това е изображението на вратата на Руатското Хранилище — отбеляза Ф’лар.

— Тя е… и не е тя — отвърна Лесса с озадачен глас.

Литол хвърли поглед първо към нея, след това към втъканата врата.

— Вярно е. Не е тя и е тя, и аз излязох от тази врата преди по-малко от час. — Той се вгледа внимателно във вратата пред стъпалата му.

— Така или иначе, ето ги изображенията, които Фандарел искаше да види — каза Ф’лар с облекчение, докато гледаше хвъргачките на огън.

Ф’лар не можеше да разбере предварително дали ковачът ще може да направи работещ модел по това изображение навреме, за да им помогне след три дни. Но ако Фандарел не можеше, то никой не можеше.

Водачът на Ковачите се отнасяше направо светотатствено към драперията. Той легна върху нея и зарови нос в канавата, докато раглеждаше детайлите. След това избоботи, изхъмка и замърмори, седнал с кръстосани крака, за да я откопира едно към едно.

— Правено е било. Може да се направи. Трябва да се направи — мърмореше тихо той.

Лесса поръча клах, хляб и месо, когато разбра от младия Б’рант, че нито той, нито Литол са яли каквото и да било. Тя сервира на всички мъже по иронично-подигравателен начин. Ф’лар си отдъхна от мисълта за грижата за Литол. Лесса настоя дори пред Фандарел, дребничка фигура пред чудовищния мъж, да се махне от драперията и да хапне и пийне, преди да се заеме отново с мърморенето и чертаенето.

Фандарел накрая реши, че е направил достатъчно скици, и се оттегли, за да бъде превозен отново до работилницата си.

— Няма смисъл да го питаме кога ще се върне. Твърде дълбоко е замислен, за да ни чуе — коментира Ф’лар развеселено.

— Ако нямате нищо против, аз също ще помоля да ме извините — усмихна се грациозно Лесса към четиримата останали около масата. — Уважаеми Надзирателю Литол, младият Б’рант сигурно скоро също ще трябва да бъде извинен. Той е наполовина заспал.