Ан Макафри - Полетът на дракона

Рамот кимна, когато бронзовият дракон й предаде съобщението.

Направено е, и зеленият дракон идва веднага щом смогне, съобщи Мнемет на ездача си. Това разговаряне е по-лесно да се прави когато Лесса е будна, измърмори той.

Ф’лар се съгласи безпрекословно. Вчера, по време на битката, това беше голямо предимство, и се очертаваше да бъде все по-полезно.

Може би щеше да бъде по-добре ако тя се беше опитала да говори през времето с Ф’нор… но не, Ф’нор се връщаше обратно.

Ф’лар влезе в Стаята на Съвета, все още не губещ надежда, че някъде из неразчитаемите части на старите Записи ще бъде скрито това, от което той толкова отчаяно се нуждаеше. Тази игра трябваше да има някакъв изход. Ако не южната им идея, то нещо друго. Но все нещо!

Не само телосложението, но и самообладанието на Фандарел беше желязно. Той гледаше с пълно спокойствие оголеното кълбо Нишки, които се гърчеха и преплитаха отвратително.

— Стотици и хиляди само в това заравяне — редеше Господарят Винсет от Нерат с истеричен тон и размахваше хаотично ръце към плантацията от млади дървета, в която беше открита Нишката. — Тези фиданки продължават да изсъхват, докато вие стоите и гледате. Направете нещо! Още колко млади дървета ще погинат само на това поле? Още колко Нишки са се изплъзнали от драконовия огън вчера? Къде е драконът, за да ги изгори? Защо само стоите и гледате?

Ф’лар и Фандарел не му обръщаха никакво внимание. И двамата бяха и удивени, и отвратени от първата си гледка на подземния стадий на древния им враг. Въпреки паническите проклятия на Винсет, това беше единствената Нишка на този склон. Ф’лар не смееше да си представи колко ли още са се изплъзнали вчера на драконите и са достигнали до топлата и плодородна почва на Нерат. Ако бяха имали достатъчно време, за да поставят наблюдатели, които да следят падането на моталата Нишки… Разбира се, те можеха да поправят тази грешка при Телгар, Кром и Руата след три дни. Но това не беше достатъчно. Не беше достатъчно.

Фандарел направи жест към двамата ковачи, които го съпровождаха. Те носеха странно съоръжение: голям метален цилиндър, към който беше прикрепена тръбичка с разширение накрая. На другия край на цилиндъра имаше друга къса тръбичка, свързана с къс цилиндър с бутало в него. Единият ковач работеше енергично с буталото, докато другият, борейки се с треперенето на ръцете, насочи края с разширението към заровилата се Нишка. След като помпиерът кимна, другият завъртя малка ръчка на разширението, насочвайки го внимателно към Нишката, надалеч от себе си. От разширения край пръснаха капчици и заваляха в дупката. В момента, в който те докоснаха Нишките, от тях се заиздига пара. След малко от бледите гърчещи се влакна беше останала само черна димяща маса. Фандарел отпрати ковачите и още дълго стоя над изкопа. Накрая избоботи нещо и намери една дълга пръчка, с която разбута и надигна остатъците. Нито една Нишка не мърдаше.

— Хъм, — изръмжа той с очевидно задоволство. — Надали обаче можем да си позволим да разкопаваме всяка една заровила се. Имам нужда от друга.

Заедно с непрекъснато мънкащия и размахващ ръце Винсет те бяха съпроводени от водачите в джунглата до друга, неразбутана заровила се Нишка на брега на джунглата. Нишките се бяха заровили в земята до огромно дърво, което вече се накланяше.

Фандарел направи с пръчката си малка дупка в разровената земя и махна на ковачите си. Помпиерът енергично се зае със своята задача, а пръскачът нагласи тръбичката и я пъхна в дупката. Фандарел даде знак да започват и преброи бавно до десет, преди да им каже да престанат. От мъничката дупка струеше дим.

След като изчака малко, Фандарел нареди на хората от джунглата да копаят, като ги предупреди да внимават да не се доближават до агенотерната течност. Когато Нишките бяха открити, киселината беше вече свършила работата си, оставяйки само напълно овъглена маса от влакна.

Фандарел изкриви лице и се почеса по главата в знак на неудовлетвореност.

— И така отнема твърде много време. По-добре да се хващат, докато са още на повърхността — пробоботи водачът на ковачите.

— По-добре да се уловят още във въздуха — дърдореше Господарят Винсет. — И какво ще направи цялата тази гадост на младите ми градини? Какво ще остави от тях?

Фандарел се завъртя, сякаш забелязваше изплашения Винсет за пръв път.

— Дребосъко, това, с което пръскате дърветата си напролет, е разреден агенотер. Вярно е, че това поле ще бъде изгорено в течение на няколко години, но поне не е пълно с Нишки. Щеше да бъде по-добре, ако можехме да разпръснем киселината високо във въздуха. Тогава тя щеше да падне долу и да се разреди до безвредност — и да помогне за опрашването по отличен начин. — Той се замисли, почесвайки се със скърцане по главата. — Младите дракони биха могли да вдигнат пръскачите във въздуха… Хммм… Една възможност, но апаратът все още е твърде обемист. — Той обърна гръб на изненадания Господар на Хранилището и запита Ф’лар дали драперията се е намерила.