Ан Макафри - Полетът на дракона

— За да им отговорим ли? — предложи меко Ф’лар.

— Аха. — Очите на Робинтън блестяха. — На които ние трябва да отговорим, тъй като това е трудна за забравяне песен. Което значи, че тя е била предназначена да бъде запомнена. Въпросите са важни, Ф’лар!

— Кои въпроси са важни — запита Лесса, която беше влязла тихичко.

И двамата мъже скочиха на крака. Ф’лар с необичайна грижливост подаде стол на Лесса и й наля чаша вино.

— Не съм тръгнала да се разпадам на части — каза тя саркастично, почти обидена от излишъка на вежливост. След това се усмихна на Ф’лар, за да му даде възможност да усети жилото на думите й. — Поспах малко и сега се чувствувам много по-добре. Какво обсъждахте вие двамата толкова оживено?

Ф’лар бързо описа какво обсъждат с Водача на Менестрелите. Когато спомена Песента на Въпроса, Лесса се намръщи.

— И аз не мога да я забравя лесно. Което, както са ми казвали, — тя направи гримаса, припомняйки си омразните уроци на Р’гул, — означава, че тя е важна. Но защо? Та тя само задава въпроси.

След това тя внезапно примига и очите й се разшириха от изумление.

— Изчезнали някъде… напред! — изкрещя тя и подскочи. — Това е то! Всички Уейрове са отишли… напред. Но кога?

Ф’лар се обърна към нея, забравил дар слово.

— Те са пристигнали напред в нашето време! Пет Уейра пълни с дракони! — повтори тя с изумен глас.

— Не, това е невъзможно — противопостави се Ф’лар.

— Защо? — запита въодушевеният Робинтън. — Нима това не разрешава проблема, с който сме се сблъскали сега? Нуждата от бойни дракони? Не обяснява ли това защо те са тръгнали толкова внезапно, без да оставят каквото и да било обяснение освен Песента на Въпроса?

Ф’лар бутна назад тежкия кичур коса, който висеше пред очите му.

— Това би обяснило действията им, когато са тръгвали, — потвърди той, — тъй като не е бивало да оставят каквито и да било следи, показващи къде са отишли, иначе това би провалило целия замисъл. Точно както аз не можех да кажа на Ф’нор, че зная, че южният Уейр ще има проблеми. Но как те са стигнали където — или когато са дошли? Това е истинският проблем — как може да се дадат на дракон сигурни отправни точки във време, което още не е настъпило.

— Някой оттук трябва да се върне назад, за да им даде правилните отправни точки — отвърна Лесса с напълно спокоен глас.

— Ти си луда, Лесса — изкрещя Ф’лар. На лицето му беше изписана тревога. — Знаеш какво стана с теб днес. Как можеш изобщо да мислиш да се върнеш в някога, което не можеш дори да си представиш? Към време отпреди четиристотин Оборота? Връщането само десет Оборота назад те остави зашеметена и почти болна.

— Няма ли да си струва? — запита го тя. Погледът й беше мрачен. — Не го ли заслужава Перн?

Ф’лар я сграбчи за раменете и я разтърси. Очите му бяха побелели от страх.

— Дори и Перн не си струва да изгубим теб, или Рамот. Лесса, Лесса, да не си посмяла да не ми се подчиниш! — Гласът му заглъхна до напрегнат, леден шепот, треперещ от гняв.

— О, може да има и начини за решаване на този проблем, които за момента да са извън нашите възможности, Стопанко на Уейра — находчиво се намеси Робинтън. — Кой знае какво ще ни донесе утре? Това определено не е нещо, което човек може да направи, без предварително да го обмисли до най-малките подробности.

Лесса не се опита да се измъкне от здравата като клещи хватка на Ф’лар за раменете й, докато хвърляше поглед към Робинтън.

— Вино? — предложи водачът на менестрелите, наливайки чаша и за нея. Подмолното му действие разчупи вцепенението на Ф’лар и Лесса.

— Рамот не се страхува да опита — каза Лесса. Устните й бяха свити в решителна линия.

Ф’лар хвърли бесен поглед към златната кралица, която наблюдаваше хората. Шията й беше извита почти до раменната става на голямото й крило.

— Рамот е млада — изръмжа Ф’лар и след това улови едновременно с Лесса сухото подмятане на Мнемет.

Тя отметна глава назад и звънът на смеха й отекна в сводестата зала.

— И аз изпитвам остра нужда от добра шега — отбеляза Робинтън настойчиво.

— Мнемет каза на Ф’лар, че той не е бил млад и пак не се е боял да опита. Това било просто една по-дълга стъпка — обясни Лесса, бършейки сълзи от очите си.

Ф’лар погледна намусено към прохода, на края на който Мнемет стоеше на станалия му като дом скален ръб.

Идва натоварен дракон, предупреди бронзовият дракон всички в Уейра. Младият Б’рант носи Литол на кафявия Фант.

— И той ли ще донесе нови лоши новини? — запита Лесса тъжно.