Ан Макафри - Полетът на дракона

— Ни най-малко не съм, Стопанко на Уейра — увери я бързо Б’рант и старателно изобрази бодрост.

Лесса почти се разсмя, докато вървеше към помещението за спане. Ф’лар се загледа замислено след нея.

— Нямам много вяра на Стопанката на Уейра, когато тя използува този особено послушен тон — каза той бавно.

— Така или иначе, всички трябва да си тръгваме — предложи Робинтън, ставайки от масата.

— Рамот е млада, но не е толкова глупава — промърмори Ф’лар, след като останалите си тръгнаха.

Рамот спеше, без да обръща внимание на загрижеността му. Той се опита да потърси увереност от Мнемет, но без резултат. Бронзовият дракон дремеше на своята площадка.

— Просто искам да видя тази драперия обратно на стената в Руата — настоя Лесса пред Ф’лар на следващия ден. — Искам тя да отиде където й е мястото.

Те бяха отишли да видят ранените, и вече имаха един аргумент срещу това Ф’лар да изпрати Н’тон заедно с останалите от южната експедиция. Лесса искаше той да се опита да язди чужд дракон. Ф’лар предпочиташе той да се научи да води свое ято на юг, имайки на разположение достатъчно Обороти, за да възмъжее. Той беше напомнил на Лесса с надеждата, че това може да намали желанието й да се върне четиристотин Оборота назад, за завръщанията на Ф’нор, и беше наблегнал твърдо на проблемите, които тя вече беше изпитала.

Тя се беше замислила дълбоко, въпреки че не беше казала нищо.

По тази причина когато Фандарел съобщи, че вече е готов да покаже на Ф’лар новия механизъм, Водачът на Уейра сметна за достатъчно безопасно да разреши на Лесса триумфа от връщането на откраднатата драперия в Руата. Тя отиде да приготви гоблена да бъде навит и прикрепен към гърба на Рамот.

Той наблюдаваше как Рамот се издигна със силни махове на широките си криле нагоре към Звездния камък преди да се прехвърли през между към Руата. Едва тогава на площадката се появи Р’гул, съобщавайки, че огромен керван с огнен камък навлиза в Тунела. Имаше и други неща за вършене, така че вече наближи обяд преди той да може да отиде и да види грубата и все още недостатъчно ефективна огнехвъргачка на Фандарел… огънят излизаше от отвора на тръбата без каквото и да било налягане. Вече беше късен следобед, когато той отново се върна в Уейра.

Р’гул мрачно съобщи, че Ф’нор го е търсил, и то два пъти.

— Два пъти?

— Два пъти, както казах. Не искаше да остави съобщенията за теб на мен. — Р’гул определено беше обиден от отказа на Ф’лар.

Когато Лесса не пристигна и за вечеря, Ф’лар изпрати ездач до Руата да провери дали тя наистина е донесла драперията. Тя била разръшкала и подгонила цялото Хранилище, докато гобленът не бил окачен както трябва. След това в продължение на няколко часа седяла и го гледала, измервайки от време на време дължината му с крачки.

След това те излетели с Рамот в небето над Голямата кула и изчезнали. Литол беше предположил, както и всеки друг в Руата, че тя се е върнала в Бенденския Уейр.

— Мнемет — повика го Ф’лар, когато вестителят беше свършил съобщението, — къде са те сега?

Отговорът на Мнемет се забави доста.

Не мога да ги чуя, каза той накрая. Мисловният му глас беше толкова мек и изпълнен със загриженост, колкото това изобщо бе възможно за дракон.

Ф’лар стисна масата с ръце, гледайки към празното леговище на кралицата. Вътре в себе си, през беса, той отлично разбираше къде е отишла Лесса.

Под тях беше Голямата кула на Руата. Лесса наклони Рамот малко наляво, игнорирайки острите коментари на кралицата. Знаеше, че тя също е въодушевена.

Точно така, скъпа, това е точно ъгълът, от който драперията показва вратата на Хранилището. Само че когато са я тъкали, никой не е строил извити прагове и не е довършвал вратата. Нямало ги е и Кулата, вътрешния двор, проходът. Тя потупа учудващо меката кожа на извитата шия, опитвайки се да скрие собственото си напрежение, нервност и безпокойство пред това, което се готвеше да опита.

Тя си каза, че има много съображения в полза на това тя да действува по този начин. Началната фраза на баладата, „Изчезнали някъде напред“ определено намекваше за между времената. И драперията й даваше необходимата отправна точка за скока между различните „когато“. Ох, колко беше благодарна тя на тъкача, който беше изтъкал тази врата. Трябваше да си спомни да му каже колко добре се е справил. Надяваше се да бъде способна да го направи. Достатъчно мислене по въпроса. Разбира се, че щеше да бъде способна да го направи. Та не бяха ли изчезнали Уейровете? Знаейки, че са отишли напред във времето, знаейки как да се върне обратно и да ги доведе, очевидно тя щеше да успее да се върне и да ги води. Беше много просто, и само тя и Рамот можеха да го направят. Защото го бяха направили вече.