Гордън Томас - Тайната история на Мосад

Няколко часа по-късно Даунинг и неговите командоси вече бяха на път към Саудитска Арабия. В малкото градче Ар Ар на границата с Ирак ги очакваше Шалом. Беше облечен в маскировъчна униформа на британската армия. Не си направи труда да обясни, а и никой не го попита как се е сдобил с нея. Носеше сензационни новини. Можеше да твърди със сигурност, че на по-малко от тридесет минути летателно време има разположени четири инсталации за „Скъд“.

— Да вървим! — въодушеви се Даунинг. — Да им подпалим задниците!

Хеликоптер „Чинук“ транспортира екипа в иракската пустиня. Те разполагаха и с ленд роувър, специално пригоден за терени, наподобяващи лунен пейзаж. След час ракетите бяха открити. По обезопасената радиовръзка водачът на командосите повика американските изтребители бомбардировачи, снабдени с муниции 500-килограмови бомби. Над тях летеше хеликоптер „Блек хоук“, който записваше с видеокамери операцията.

Няколко часа по-късно копие от видеозаписа беше показано на Шамир в кабинета му в Тел Авив.

След друго телефонно обаждане от Джордж Буш министър-председателят заяви, че Израел твърде дълго останал вън от конфликта. Нито един от двамата не спомена ролята на Мосад.

През оставащите дни от Войната в Залива ракетите „Скъд“ убиха и раниха около петстотин души, сред които и сто двадесет и осем американци, пострадали от паднала в Саудитска Арабия ракета. Над четири хиляди израелци останаха без покрив над главите си.

Като последица от Войната в Залива Мосад и Аман бяха подложени на ожесточени атаки по време на закритите сесии на Подкомисията по външни работи и надзор над дейността на разузнаването към Кнесета. Обвиняваха и двете служби за това, че не са успели да предвидят нахлуването в Кувейт или „да предупредят достатъчно рано“ за заплахата от страна на Ирак. От комисията изтече информация за словесни двубои между шефа на Аман Амнон Шахак и Шабтай Шавит, както и между членове на комисията. След един подобен сблъсък шефът на Мосад за малко не си подаде оставката. Но въпреки яростта си Шавит си даде сметка, че не всичко е изгубено.

Отделът за водене на психологическа война към Мосад — ЛАП, обикновено разпространяваше дезинформации с цел очерняне на враговете на Израел чрез журналисти от чужди медии. Сега обаче отделът съсредоточи усилията си върху националните медии. Предпочитани репортери бяха повикани и им бе обяснено, че проблемът не е резултат от неефективна разузнавателна дейност, а от навика на израелската общественост да се произнася по важни въпроси в тази сфера.

Подобни истини бяха разпространявани и от Отдела за психологическа война. Неговите специалисти твърдяха, че няма друга страна, подобна по територия и брой на населението с Израел, която да има достъп и да използва толкова много информация, събрана чрез разузнавателна дейност. Нито една друга служба не можеше да се сравнява с Мосад при анализиране на модела на мислене и намеренията на враговете на държавата. Мосад държеше рекорда по объркване и осуетяване на плановете на силите, които не даваха покой на Израел вече почти петдесет години. Отделът вдигна шум и откри, че в медиите с готовност приемат „вътрешната“ информация, която им предлага.

Появиха се редица статии, които напомняха на читателите, че въпреки намаления малко преди Войната в Залива военен бюджет Мосад продължава своята дейност в Ливан, Йордания, Сирия и Ирак. Между редовете можеше да се прочете, че Мосад е потърпевша, защото политиците не са успели да разпределят добре военния бюджет. Това беше позната тема, която гарантираше успех. За силно наплашеното население, което все още се възстановяваше след падналите ракети „Скъд“, твърденията, че в основата на всичко стои липсата на пари, пренасочи критиките от Мосад към политиците. Изведнъж се намериха средства. Израел, който толкова дълго време беше разчитал на сателитни данни от Съединените щати, много бързо създаде своя собствена шпионска сателитна програма. Първостепенен приоритет беше да се изстреля сателит за военно наблюдение на Ирак. Усилено започнаха да се произвеждат нови сателити за противоракетна отбрана „Хец“, а от Съединените щати бяха поръчани няколко инсталации „Пейтриът“.

Подкомисията по разузнаването губеше позиции поради силните настроения сред обществеността в защита на Мосад. Шавит триумфираше. Той се беше заел да затвърди позициите на Мосад и беше на път да успее. На дълбоко законспирирани натури в Ирак беше наредено да разберат каква част от арсенала на Саддам от химически и биологични оръжия е останал непокътнат след съюзническите бомбардировки.