Гордън Томас - Тайната история на Мосад

Единствено председателят на Съвета на началник-щабовете генерал Колин Пауъл и генерал Норман Шварцкопф, който ръководеше коалиционните сили, знаеха за връзките на Стайнър с Мосад. Докато генерал Шварцкопф се бореше да създаде отбранителна мисия по границата със Саудитска Арабия в случай на евентуално преминаване на иракски войски през Кувейт, офицерите от разузнаването под командването на Стайнър работеха в близко сътрудничество с Мосад за създаване на съпротивително движение вътре в Ирак за свалянето на Саддам от власт.

Когато генерал-майор Уейн Даунинг, командир от ДжСОК, свика срещата в заседателната зала, всички знаеха, че часовникът бавно отброява часовете до крайния срок, поставен от Организацията на обединените нации — 15 януари 1991 година, докогато светът можеше да прави усилия да води диалог с един глух човек в Багдад. Саддам продължаваше да говори за предречената от него „майка на всички войни“.

Даунинг започна, като напомни на своите слушатели, че Вашингтон все така настоява Израел да не се включва във войната. В замяна щеше да получи дългосрочни политически и икономически изгоди.

Отговорът на израелците бяха увеличени снимки на Шалом от монтирането на ракетата „Скъд“. Дойде ред и на техните въпроси. Ами ако предположим, че Саддам сложи ядрена бойна глава на ракета „Скъд“? Мосад с удовлетворение отбеляза, че Ирак вече е изградил съоръженията за производството на чудовищен механизъм, който даваше възможност на ракетите „Скъд“ да се монтират бойни глави. При това положение трябваше ли Израел да стои и да чака това да се случи? Какъв беше планът на коалиционните войски за унищожаването на ракетите „Скъд“, преди те да бъдат изстреляни? А имат ли представа американците с колко ракети „Скъд“ разполага Саддам?

Един от офицерите от разузнаването на Даунинг заяви, че те са „най-много“ петдесет.

„Според нас Саддам притежава десет пъти повече ракети, тоест близо петстотин“ — отговори Шабтай Шавит.

Присъстващите смаяно замълчаха. Тишината беше нарушена от въпрос на Даунинг. Може ли Шавит да посочи дислокацията им? Шефът на Мосад можеше да посочи единствено, че ракетите „Скъд“ са разположени в пустинята в Западен Ирак, както и в източната част на страната. Американците се съгласиха с Даунинг, че „на територията на Ирак има големи пустинни райони, където биха могли да скрият ракетите“.

— Следователно колкото по-бързо започнете, толкова по-добре — заключи Шавит, без да се опитва да прикрие притеснението си.

Даунинг обеща да се заеме сериозно с въпроса и срещата беше закрита с повторното напомняне, че Израел трябва да остане извън наближаващия конфликт, но цялата информация, която Мосад и Аман могат да съберат, ще е добре дошла за коалиционните сили. Междувременно те можеха да бъдат спокойни, че Съединените щати и техните партньори щяха да се заемат с ракетите „Скъд“. Участниците в израелската военна делегация се прибраха у дома с усещането, че не са сключили добра сделка.

Малко след три часа сутринта на 17 януари 1991 година, часове след започването на операция „Пустинна буря“, седем ракети „Скъд“ удариха Тел Авив и Хайфа, като разрушиха хиляда петстотин осемдесет и седем сгради и раниха четиридесет и седем граждани.

По-късно същата сутрин министър-председателят Ицхак Шамир попита с леден глас по горещата телефонна линия с Вашингтон колко още израелци трябва да загинат, преди президентът Джордж Буш да предприеме нещо. Краткият телефонен разговор завърши с молбата на Буш да запазят спокойствие и предупреждението на Шамир, че Израел няма да остане още дълго страничен наблюдател.

Шамир вече беше наредил на израелски военни самолети да патрулират в северното въздушно пространство по протежение на границата с Ирак. Буш веднага обеща, че ако самолетите бъдат изтеглени в базите си, той ще изпрати „два пъти по-бързо“ две противоракетни батареи „Пейтриът“, които „допълнително да защитават израелските градове“ от ракетни нападения, както и че коалиционните войски „ще унищожат останалите ракети «Скъд» за броени дни“.

Израел обаче продължаваше да бъде обстрелван. На 22 януари една ракета падна и в предградието „Рамат Ган“ на Тел Авив. Деветдесет и шест души бяха ранени, някои от които тежко. Трима починаха вследствие сърдечни удари. Звукът от експлозиите се чуваше и в щабквартирата на Мосад. От Кирия Амнон Шахак се обади направо в Националния военен команден център на втория етаж на Пентагона. Неговото обаждане беше по-кратко и от това на Шамир. Той предупреди: „Направете нещо или Израел ще предприеме незабавни действия!“