Джон Толкин - Силмарилионът ((под редакцията на Кристофър Толкин))

Леитиан — дълга поема (балада) за живота на Берен и Лутиен, от която е извлечен разказът за тях в „Силмарилион“. Леитиан се превежда като освобождаване от робство .

Лембас — синдаринско название на хляба на елфите пътешественици (от по-ранното ленмбас , тоест хляб за пътешествие ; в езика на Върховните елфи се нарича коимас — хляб на живота ).

Ленве — водач на онези елфи от отряда на Телерите, които отказват да пресекат Мъгливите планини при похода на запад от Куивиенен (наречени Нандори); баща на Денетор.

Линаевен — Птиче езеро , голямо езеро в Невраст.

Линдон — название на Осирианд през Първата епоха. След бедствията в края на Първата епоха името Линдон се запазва за ония земи на запад от Сините планини, които остават над водата.

Линдорие — майка на Инзилбет.

Лоег Нинглорон — Езера на златните водни цветя ; виж Перуникови поля.

Ломелинди — елфическа дума, означаваща певци на здрача , тоест славеи.

Ломидол — превод на елфическото название Имладрис.

Ломион — Дете на здрача , елфическо име, с което Аредел нарича сина си Маеглин.

Лорелин — валинорско езеро в Лориен, където спи през деня Валиерата Есте.

Лорган — вожд на източните пришълци в Хитлум след Нирнает Арноедиад, който заробва Туор.

Лориен (1) — име на градините, в които живее Валарът Ирмо, наричан също Лориен.

Лориен (2) — страна между реките Келебрант и Андуин, управлявана от Келеборн и Галадриел. Вероятно първоначалното име на областта е променено, за да съвпадне с елфическото название на градините на Ирмо във Валинор. В по-късното название Лотлориен е прибавена синдаринската частица лот , която означава цвете .

Лориндол — Златокосия ; виж Хадор.

Лосгар — мястото, където Феанор изгаря корабите на Телерите край устието на залива Дренгист.

Лотлан — Необятна и пуста , просторната равнина на север от Маедросови предели.

Лотлориен — Разцъфналият Лориен ; виж Лориен (2).

Луинил — име на звезда (сияеща със синя светлина).

Лумбар — име на звезда.

Лун, Лунна река — река в Ериадор, която се влива в едноименен залив.

Лутиен — дъщеря на крал Тингол и Мелиан от Маярите; след завладяването на Силмарила и смъртта на Берен избира да бъде между простосмъртните и да сподели неговата съдба. Виж Тинувиел.

Маблунг — елф от Дориат, старши пълководец на Тингол и приятел на Турин; наричан Тежкоръкия (което е буквалният превод на името Маблунг); убит в Менегрот от джуджетата.

Маглор — вторият син на Феанор, прославен певец; отбранява областта, наречена Маглоров пролом; в края на Първата епоха заедно с Маедрос открадва двата последни Силмарила, останали в Средната земя, а по-късно захвърля своя Силмарил в морската бездна.

Маглоров пролом — областта между двете северни разклонения на Гелион, където няма хълмове за отбрана от нападения откъм Севера.

Магор — син на Малах Арадан; водач на хората от племето на Марах, които навлизат в Западен Белерианд.

Маеглин — Проницателен взор , син на Еол и Тургоновата сестра Аредел, роден в Нан Елмот; постига висок пост в Гондолин и предава кралството на Моргот; убит от Туор при падането на града. Виж Ломион.

Маедрос — най-големият син на Феанор, наричан Маедрос Високи; спасен от Тангородрим благодарение на Фингон; отбранява хълма Химринг и околните земи; създава военен съюз, наречен на негово име, който се разпада по време на битката Нирнает Арноедиад; в края на Първата епоха отнася в смъртта си един от Силмарилите.

Маедросови предели — открити земи на север от изворите на река Гелион, където Маедрос и братята му отблъскват нападенията срещу Източен Белерианд.

Малък Гелион — едно от двете сливащи се течения на река Гелион в северните области, извиращо от хълма Химринг.

Малах — син на Марах; получава елфическото име Арадан.

Малдуин — приток на Теиглин; името вероятно означава жълта река .

Малиналда — Златно дърво , едно от имената на Лаурелин.

Манве — старшият сред Валарите, наричан също така Сулимо, Върховен владетел и Повелител на Арда.

Мандос — обиталище в Аман на един от Валарите с истинското име Намо, Съдията, макар че това име рядко се употребява и обикновено го наричат Мандос.