Робер Мерл - Денят не съмва за нас

— А, вече си имаме болен?

— Не, господине, това е Морван.

— Той тук ли спи?

— Това е неговата койка — наежва се Льогийу. — А моята е отгоре.

Навлизам предпазливо в този миниран терен.

— Това не е ли изолационното?

— Така е, господине. Но когато някой от екипажа е болен и трябва да бъде изолиран, един от нас му отстъпва мястото си и отива да спи на неговата койка.

— Аха, ясно.

Всъщност не ми е ясно нищо: дали това е според обичая, или е нарушаване на реда. Но тъй като между тези двете границата е доста тънка, а и в случая има само предимства, ако лазаретът нощем не остава без надзор, си замълчавам. И ми се струва, че по-скоро Морван ще отстъпи мястото си на някой болен, когато се наложи…

— А, имате си и телевизор?

Това „имате си“, което признава негласно, че тук Льогийу е собственик или най-малкото, че се разпорежда, съвсем го успокоява.

— Да — отвръща Льогийу, — но когато искам да гледам филм, отивам в бюфета, защото в 9 часа Морван вече е заспал.

Връщам се в лазарета, където се появява моряк на двайсетина години:

— Позволете да ви се представя, докторе, казвам се Жакие и съм един от двамата стюарди в каюткомпанията. Капитанът ме изпраща да ви кажа, че можете да се качите на мостика и ако желаете, да погледнете на раздяла сушата.

Забелязвам, че Жакие — дребен брюнет с живи очи — не ме нарече „господине“ или „господин докторе“, а само „докторе“, както и офицерите, които обслужва. Защото в представите си, както впрочем и за офицерите, той също е част от каюткомпанията, както „butler“ е част от клуба. „He belongs“ 7 7 Той принадлежи (англ.). — Б.пр. , както би казал един англичанин.

— Ще ви придружа, докторе — предлага Жакие, който сигурно си мисли, че вътрешността на една подводница може да ме обърка.

— Идвам.

— Извинете, докторе — казва Жакие след известно колебание, — ще е по-добре да си сложите кепето и да си вземете мушамата. Горе е доста хладно.

Подводницата вече доста се клатушка и аз трудно навличам мушамата си, която в Морското наричаха… — по-добре да не споменавам тази дума, за да не предизвикам благочестието на моята читателка 8 8 Първоначално разказът ми бе адресиран до Софи, но след като тя по време на рейса скъса мълчаливо с мен, навсякъде задрасках името й и го заместих с „драга читателко“, без да променям нищо друго в текста. Затова приписах на моята читателка старомодната предвзетост на София. — Б.а. и да я уплаша.

През това време, подпрян с ръка на рамката на вратата, за да запази равновесие, Жакие ме гледа с едва забележима усмивка, в която има и снизхождение, и лукавство. Добре го разбирам: снизхождението е предназначено за лекаря, а лукавството за слона — име, което се дава във флота на всеки, който не е моряк. И Жакие е прав, но нали стюардът е точно толкова моряк, колкото и лекарят.

Мостикът на подводницата е малката кула, от която излизат две стърчащи отстрани хоризонтални перки (това са хоризонталните рули), които й придават специфичния силует на подводница. На кулата има не знам колко малки мачти, антени и перископи и всъщност тя е кръгла само в предната си част, а назад се издължава, за да улесни, предполагам, плъзгането на подводницата под водата. Тя се нарича още „будката“, но моряците открай време предпочитат да й казват „банята“, защото, когато подводницата е над водата, човек може да се намокри до кости, в което сам се убедих.

Жакие отваря капака на люка и след като излизаме на мостика, го хлопва бързо зад мен, за да не го залее някоя вълна. Когато се изправям горе, морето и вятърът ме блъсват силно в лицето, сякаш ми удрят плесница.

Тук е капитанът, който ми се усмихва приятелски, и още четирима души. Единият наблюдава околността с голям бинокъл. Другият е със слушалки. Третият крещи нещо по микрофона си, а какво прави четвъртият — не мога да разбера. Изглежда, че маневрата е трудна, и аз си мълча, застанал така, че никому да не преча.

Вълнението е силно и цяла миля пред нас плува ескортният кораб „Майе-Брезе“, елегантен съд, който бях забелязал в пристанището на път за Арсенала. „Майе-Брезе“ играе ролята на полицейски мотоциклет пред министерска кола. Докато сме на повърхността, той ще ни проправя път, като отстранява другите кораби. След като изпълни мисията си, ще се върне отново в пристанището.

Слънцето свети ярко, но югозападният вятър ме шиба в лицето, а вълните ме заслепяват до такава степен, че трябва да се обърна с гръб, за да гледам.