Робер Мерл - Денят не съмва за нас

Здесь есть возможность читать онлайн «Робер Мерл - Денят не съмва за нас» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Жанр: Классическая проза, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Денят не съмва за нас: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Денят не съмва за нас»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Денят не съмва за нас — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Денят не съмва за нас», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Някой застава на вратата:

— Позволете ми да се представя, господине, Льогийу, фелдшер и анестезиолог.

Това „господине“ зная, може и да ви учуди. Като че ли е редно фелдшерът да се обръща към лекаря с „докторе“ или евентуално, както е по флотския устав, с „господин докторе“. И наистина професионалистите, които са по-голямата част от екипажа, се обръщат към мен именно по този начин, с изключение на току-що постъпилите млади моряци, които не познават устава и ме наричат „докторе“, както и някои офицери, които го познават много добре, но след като се опознаем по-отблизо, ще сменят обръщението с „док“. Тогава откъде това „господине“ у фелдшерите. Не знам, а и едва ли някой друг знае нещо повече от мен. Но тъй като флотът е точно толкова консервативен в порядките, колкото е модерен в техниката, имам чувството, че тази практика ще се запази.

Но да се върнем към Льогийу. Ставам, усмихвам се и стискам ръката му. Бретонец, разбира се. Среден на ръст, набит, със зелени очи, червеникави коси и изпъкнали, почти монголски скули.

— Льогийу, вие сте от Финистер 5 5 Департамент на полуостров Бретан. — Б.пр. , както ми изглежда.

Не ми изглежда, ами съм сигурен. Когато получих назначението си, погледнах в документите на Льогийу и Морван.

— Да, господине — отговаря Льогийу.

По самодоволния му и важен вид не ми е трудно да разгадая мислите му като с ехолот: няма по-хубаво нещо във Франция от Бретан. А в Бретан най-хубавото е Финистер.

— Къде е Морван?

— На борда е, но се извинява, неразположен е.

— Неразположен ли? В деня на тръгването?

— Именно — отговаря Льогийу и едва се усмихва полупритеснено, полусъучастнически.

— Кажете му, че утре го чакам в лазарета.

— Ще дойде — казва Льогийу.

Този отговор потвърждава диагнозата, която поставям само за себе си.

— Ще разгледате ли вашия лазарет, господине?

Вече бях посетил „Фудроаян“ 6 6 Гръмовержец (фр.). — Б.пр. и зная как изглежда лазаретът на АРПЛ. Но как да откажа на Льогийу удоволствието да ме въведе и да ми покаже подробно обзавеждането.

— Вижте, господине, всичко си имаме: операционен блок, реанимация и рентген. Има разлика с малките подводници, нали? Вижте операционната маса. Цяло чудо! Превръща се и в зъболекарски стол. Ето бормашината!

Намръщвам се неволно.

— Естествено — забелязва Льогийу — зъболечението не е много приятно.

— Колко зъби излекува доктор Мьорио?

— През последния рейс ли? Пет-шестина.

— Много е.

— Нали знаете, господине, колкото и да им казваме на момчетата да си оправят зъбите на сушата, те отлагат, отлагат… И накрая на нашата глава идва.

Това „нашата“ звучи окуражаващо, но с бормашината ще работя аз.

— А ето и хирургическите инструменти — продължава Льогийу. — Погледнете, господине, имаме дори готово вдянати игли. Помня времето, когато сами нанизвахме иглите и конците се изплъзваха по време на операция.

Това наистина е проблем. Но за хирурга, не за анестезиолога фелдшер. Явно това „ние“ ще продължи. Дали пък случайно Азът на Льогийу не се е поддал на инфлацията?

— Погледнете, господине — продължава той, — наскоро получихме електрически скалпел. Лекарите отдавна го искаха.

Кимам, без дума да обеля. Предимството на електрическия скалпел е, че той обгаря, разрязвайки — така се печели доста време. Но има опасност от пожар, най-вече заради етеровите пари. Знам един случай на сушата, когато оперираният се запалил на операционната маса. Надявам се само, че нещастникът е бил добре упоен. Не трябва да забравям да изключа скалпела, когато след операцията започна да почиствам раната.

— Господине, да ви покажа ли и аптеката? Тук са всички лекарства, които доктор Мьорио е изписал от базата. Ще видите ли дали ви вършат работа?

Разбира се, че ще свършат работа. А дори и да не са подходящи, от уважение към моя предшественик не бих го казал. И все пак хвърлям един поглед.

— Какво е това?

— Е, нали виждате, господине, пакет тампони.

— Да не би да има жена на борда?

— О, господине, дума да не става! Според мен това е малка шегичка на аптекарите от базата.

Поглеждам наоколо. Макар и смален докрай, лазаретът ми изглежда просторен. Не може и сравнение да става с моята малка подводница, където всичко се свежда до 4 кутии с лекарства. За да превържа едно коляно, трябваше пациентът да легне на масата в бюфета.

Влизам в съседната стаичка и виждам върху една от двете койки човек, обърнат с гръб към мен, който хърка здравата.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Денят не съмва за нас»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Денят не съмва за нас» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Отзывы о книге «Денят не съмва за нас»

Обсуждение, отзывы о книге «Денят не съмва за нас» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x