Карл Май - В Судан

— Няма да го пропусна.

— Тогава след молитвата ще го потърсим, за да мога да определя как да го превземем с изненада. После ще се върнем тук и ще вземем толкова войни, колкото ще са ни нужни.

— И аз ли?

— Разбира се! След като пленниците, в случай че не се върнеш, ще бъдат убити едвам на заранта, значи не е необходимо да се явяваш по-рано на борда. Ето защо можеш спокойно да останеш при нас.

Това разпореждане слагаше една дебела черта на моята сметка, ала се опазих с нещо да възразя. По този начин щях мигновено да проиграя голямото доверие, което проявяваше към мен Пестника на Светеца, а пък и се надявах, че все ще намеря претекст да отида навреме на борда. Когато онзи ме попита за причината на пластира на лицето ми, отвърнах, че е заради един дълбок разрез от нож, който съм получил при последния лов на роби. Това, изглежда, удвои неговото доверие.

Междувременно се стъмни и трябваше да бъде измолена Могреб. Това стана по правилата на Терика ел Гуреши, който аз не можех да познавам. Аз принадлежах към една друга терика, което снемаше от мен задължението да повтарям гласно молитвата. Снизхождението, проявено към мен, бе отказано на един друг, чието присъствие тук в Ел Махбайа бих сметнал за чиста невъзможност. Ако някой ми беше известил, че този мъж се намира тук, щях да му се изсмея в лицето. И все пак си беше така.

Малко след молитвата влезе един от надзирателите на робите с доклада:

— Господарю, проклетият твърдоглавец, когото завчера ни прати Марабута, отново отказа да изрече молитвата според нашата терика. Какво ще заповядаш да му се случи?

— Иди доведи прокажения! Ще му дам аз да се разбере?

Сега бяха запалени две маслени лампи, при чиято светлина можех достатъчно добре да различа лицето на въпросния, когато бе доведен след няколко минути. Дългите, разбъркани коси му висяха като разнищени сиджими покрай хлътналите бузи, а от дълбоко потъналите очи се хилеше близката гладна смърт. Голотата му бе покрита с няколко жалки дрипи, а някога гордата фигура беше приела немощна, приведена далеч напред стойка. Въпреки това аз го познах веднага, защото тези красиви, строги черти на каещ се грешник бяха останали за мен незабравими-. Човек може да си представи изумлението ми — този мъж беше Сали Бен Акил, кюрдският странстващ проповедник, който търсеше Махди.

Той не можа да ме разпознае, както аз него, тъй като извърната към него страна на лицето ми лежеше в сянка, а пък и пластирът и тъмният тен ме правеха напълно неузнаваем за него. Как беше стигнал в търсенето на Махди до Бели Нил?

Той, високопарният, стоеше сега превит пред Пестника на Светеца и бе принуден да изтърпи тежко оскърбителните думи:

— Куче, сине и потомък на кучка, ти отново си бил непокорен! Гладът още ли те ни е разял достатъчно карантиите? В такъв случай ще те оставя и да жадуваш, докато изпълниш волята на Марабута и се подчиниш на неговия устав. Ти го оскърби с твоите учения и разгневи със съмненията си. Затова той изля над теб унинието, в чиито талази ще се удавиш, ако не се обърнеш към нашата свещена терика. Сториш ли го обаче, той ще те въздигне, защото Аллах ти е дал дарбата на сразяващото слово. Той е Махди, когото ти толкова напусто си дирил!

— Аз вече не диря Махди, а само любовта — прозвуча отпаднало и глухо от неговите безкръвни устни.

— Любов! Това е щуротията, с която толкова често ядосваше Светеца. Ти даже му разправи за оня невернически червей, на когото дължиш заразата на твоята душевна болест. Ти ще разбереш, че ние го познаваме. Шейтанът е насочил пътя му в Судан, където той ще намери входа към Вечното проклятие.

— Ходех! (О, Господи!) — възкликна Сали на кюрдски, като се изправи с отривист напън. После прибави припряно на арабски: — Кара Бен Немзи се намира при Бахр ел Абиад?

— Да. До няколко часа той ще бъде смазан от Пестника на Светеца!

Тогава по лицето на пленника прелетя една искрица на някогашния патос. Той вдигна десница в знак на опровержение.

— Тук няма пестник, който да го смаже, но неговият ще улучи всички негови врагове! С него е любовта на Бога и никоя човешка омраза не може да го победи!

— Мълчи, проклетнико! Тъкмиш се да защитаваш проклетия гяур, който е враг на всички истински вярващи? Помисли, че ще бъдеш продаден като роб, ако не отвориш сърцето си към единствено вярното учение. Този привърженик на Разпнатия е смъртен враг на Марабута и трябва да замине за Геената. Искаш заедно с него ли да погинеш?