Сибин Майналовски - Отмъщението на гарвана

Нито една от тях не посмя да гъкне.

— Е, помислил съм и за децата ви все пак — облегнах се върху един надгробен камък аз. — До четири часа сутринта, когато ще започнете да хвърляте лопатите пръст върху мен, има още близо час и половина. Достатъчно време, за да седна и да поопиша това, което се случи тази нощ. Ще го предадат на мой колега — телевизионен журналист, който ще огласи съдържанието му след десет години. Тогава синчетата ви тъкмо ще са в пубертета, така че ще бъдат много щастливи да разберат, че майките им (лека им пръст!) в края на краищата не са убийци. Не знам наистина каква ще е реакцията на многообичаните ви съпрузи, когато разберат, че сте мъртви благодарение на любовника си, но… ако вярвате в задгробния живот, сами ще разберете.

Отдалечих се от групата кучки и седнах на един гроб. Оттогава досега пиша, пиша, пиша… Щом свърша, ще накарам някого от моите приятели да се подпише като свидетел, ще го запечатам ето в този плик и ще тръгна към мястото на смъртта си. Лекарите разправят, че обречените на смърт от задушаване правят всичко, само и само за да се спасят. Моето самообладание обаче е огромно. А пък и, в крайна сметка, всичките тези жени няма да направят кой знае какво с мен. От доста време насам те погубваха — една по една — живота ми. Сега ще го направят буквално и заедно. Нищо ново под слънцето. Поне към това имах време да привикна.

©, 2000, Сибин Майналовски

© 2000 Сибин Майналовски

Източник: http://sfbg.us

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/1526]

Последна редакция: 2006-08-10 20:36:40