Катха упанишада

12. Духът [пуруша] с размер на палец е в средата на тялото — господар на това което е било и ще бъде; той не се отвръща от себе си. Това е така.

13. Духът с размер на палец е като светлина без пушек, господар на това което е било и ще бъде; той е днес, той е и утре. Това е така.

14. Както водата, която тече по планинските урви, се изгубва, така и този, който вижда нещата различни, се губи, тичайки след тях.

15. Като чиста вода, излята в чиста вода — така, о, Гаутама, е азът [атма] на знаещият мъдрец.

1. Този, който е отправен към града с единадесет порти, с правилна мисъл, той няма страдания, той е освободен, той се освобождава. Това е така.

2. Лебедът, обитаващ чистото небе, блестящ, той обитава небето; при жертвоприношението той обитава жертвеника. Той обитава в човека, обитава в обета, обитава в закона, обитава небесата. Породен от водите, от кравите, от закона, от планината — висшия закон [Рита].

3. Праната върви нагоре, апаната върви в обратна посока. По средата е вамана — там трябва да се търси върховния бог.

4. Когато се спуска и влиза в тялото, той се въплъщава в него; когато той се освобождава от тялото, какво остава тук долу?

5. Смъртните не живеят нито с вдишването, нито с издишването. Те живеят с друго; с него са свързани и тези двете.

6. Добре, ще те науча, о, Гаутама, за тайния, вечен Брахма, за това, което става с душата след смъртта.

7. Някои влизат в утроби, с души, насочени към тялото. Други стават постоянни [или: Шива]. [Това зависи] от делата или от познанието [им].

8. Този пуруша, будният в спящите, поражда желанията. Той наистина е чист, той е Брахма, наистина го наричат безсмъртен [или: амрита]. На него се крепят световете, и никой не е повече от него. Онова наистина е това.

9. Както огънят, един, влизайки в света, променя формата си според различните форми, така и единият атма във всички същества променя формата си според формите но е извън тях.

10. Както вятърът, един, влизайки в света, променя формата си според различните форми, така и единият атма във всички същества променя формата си според формите но е извън тях.

11. Както слънцето, око на целия свят, не придобива недостатъците извън окото, така и единият атма във всички същества не придобива страданията на света [оставайки] извън тях.

12. [Има] един властител, вътрешният атма на всички същества, който създава [цялото] множество форми. Мъдрите го виждат вътре в себе си — за тях е вечната радост, не за другите.

13. Вечен сред преходните, имащ съзнание [четана] сред безсъзнателните, единствен сред многото, този, който дава желанията. Мъдрите го виждат вътре в себе си, за тях е вечният мир, не за другите.

14. „Това е онова“ — така мислят за неизразимата висша радост. Как да се познае това? То блести ли или [само] изглежда, че блести?

15. Там не блестят слънцето, луната, звездите, не святкат мълнии, още по-малко този огън. Наистина всичко сияе след него, сияещото; всичко това блести с неговото сияние.

1. С корени нагоре и клони надолу — такава е тази древна смокиня. Тя наистина е чиста, тя е Брахма, наричат я безсмъртна. На нея се крепят световете и никой не е повече от нея. Онова наистина е това.

2. Всичко това и вселената е породено и се движи в дишането [прана]. Това е велик страх, висша мълния; който знае това, става безсмъртен.

3. От страх пред него гори огънят, от страх гори слънцето. От страх тичат Индра, вятърът и петото — смъртта.

4. Ако някой постигне съвършено познание преди разпадането на тялото, той може да получи тяло в небесните светове.

5. Както в отражението, така и в атма, както в съня, така и в света на предците; както във водите, така и в света на гандхарвите го виждат като сянка и светлина в в света на Брахма.

6. Като познае специфичния свят на сетивата, специфичното им възникване, мъдрият не тъгува.

7. По-висш от сетивата е умът [манас]; по-висше от ума е битието [саттвам] ; по-висш от битието е върховният атма; по-висше от изявеното [махат] е неизявеното.

8. По-висш от неизявеното е пуруша — всепроникващ и неразличим; които го познаят, стават свободни и отиват към безсмъртието.

9. Не може да се види неговата форма; никой не го е виждал със зрение. Усещат го със сърце, разум [маниша] и ум [манас]; който знае така, става безсмъртен.

10. Когато петте знания спрат заедно с ума, когато не работи разумът [буддхи], тогава казват, че това е върховният път.

11. Това е йога, така смятат — концентрация [дхарана] със спрени сетива. Тогава става съсредоточен — защото йога е началото и краят.