Катха упанишада

23. Този атма не може да се постигне чрез поучение, нито чрез разум, нито чрез много учение. Постига го само този, когото той избере, на него атма разкрива същността си.

24. Който не се е отказал от злината, който няма мир и съсредоточеност; чийто ум не е успокоен, не може да го постигне с разум [праджна].

25. Този, за когото брахманите и кшатриите — и двете [варни] са храна, подправена със смъртта — кой наистина знае къде е той?“

1. Двама се хранят с резултата от делата [рита] в света на [собствените] дела [свакритася]; двама пребивават в скривалището [на сърцето], във висшето вместилище. Познаващите Брахма ги наричат сянка и светлина, с пет [жертвени] огъня и троен [огън] на Начикетас.

2. Върховния, неунищожим Брахма, мостът за жертващите, които искат да преминат на отвъдния бряг — [брега] на безстрашието — дано да достигнем този [огън на] Начикетас.

3. Знай, че атма е возещият се в колесница, тялото — колесницата, знай, че разумът [буддхи] е кочияшът, умът [манас] е юздата.

4. Чувствата [индрия] са конете, а обектите им — пасище. Наслаждаващият се е съединението на атма, чувствата и ума — казват мъдреците.

5. Този, който няма познание и умът му никога не е съединен, той не може да управлява сетивата, както кочияшът — лошите [непокорните] коне.

6. А този, който има познание и е винаги със съединен ум, той управлява сетивата тъй, както кочияшът — добрите [послушните] коне.

7. Който няма познание, който е без ум, който е винаги замърсен, той не достига мястото [целта на пътуването] и се връща отново в самсара.

8. А този, който има познание, който е с ум, който е винаги чист, той достига мястото, откъдето [никой] не се ражда отново.

9. Чийто разум е кочияш, който обуздава ума си, той достига края на пътя, висшата обител на Вишну.

10. По-висш от сетивата е разсъдъкът [артха], от разсъдъка — умът, по-висш от ума е разумът [буддхи], а по-висш от разума е великият атма.

11. По-висше от великото [махат] е неизявеното [авякта], по-висш от неявното е пуруша: няма нищо по-висше от пуруша, той е най-висшият път.

12. Във всички тези същества е скрит атма, несветещ [апракашата]. Само проницателните го виждат чрез финия поглед на острия си ум.

13. Мъдрият [трябва] да контролира речта чрез мисълта, а нея — чрез същността на знанието [джана атма], а нея — чрез атма на мира [шанта атма].

14. Станете, бъдете събудени; добивайки дарове, осъзнавайте. Този път е труден и непроходим като наточеното острие на остър нож — казват мъдрите.

15. Който познава беззвучния, неосезаем, безформения, неизчезващия, безвкусния безмирисния, непреходния, безначален и безкраен, свръхвелик, постоянен [атма], той се освобождава от устата на смъртта.

16. О, Начикетас, мъдрите постигат величие в света на Брахма, като разказват и слушат това древно сказание.

17. Този, чрез когото тази висша тайна се слуша от събраните брахмани, който е старателен в обряда на помена за умрелите — той е достоен за безкраен живот, достоен за безкраен живот!

1. Отвън възприема себе си самопороденият, затова се вижда отвън, а не вътре от себе си. [Затова] мъдрец, търсещ безсмъртие гледа аза [атма] отвътре, с обърнати очи.

2. Глупците следват външните желания и отиват в примката на явната смърт. Но мъдрите, които познават безсмъртието не търсят опора в нестабилността.

3. Този, който е познал формата, вкуса, мириса, звука и докосването — какво остава тук за него след това? Това е така.

4. Когато след края на съня и след края на будността вижда двете като едно, мъдрият, разбрал, че това е атма, не страда повече.

5. Който познава ядящия меда, атма, същността на живота, владетел на всичко съществуващо, той не се обърква повече. Това е така.

6. Този, който различава същностите, влиза вътре в онзи, който е роден преди огъня, роден преди водите. Това е така.

7. Този, който се разпростира чрез същностите, влиза вътре в Адитите с божествена същност, раждащи се чрез праната.

8. Джатаведас, пребиваващ в триещото се дърво като зародиш, носен от бременна жена, бива призоваван всеки ден от будните, принасящи жертва на огъня. Това е така.

9. Този, за когото слънцето изгрява и залязва — всички богове са пронизани от него; няма нищо извън него. Това е така.

10. Това, което е тук, това е и там; което е там, е също така и тук. Този, който вярва, че има различие, върви от смърт към смърт.

11. Мисълта, която може да спре това е: няма никакво различие. Този, който вярва, че има различие, минава от смърт в смърт.