Шри Иша упанишада

Уводна мантра:

ОМ. Това е цялото. Онова е цялото.

Цялото поражда [единствено] цялото.

Ако от цялото се вземе [дори] цялото,

пак цялото остава.

1. Изпълнено е с Бога всичко движещо се в този подвижен свят. Приеми отреденото от него, не ламти за богатството на друг.

2. Извършвай делата си в този свят и си пожелай сто години живот. Ти нямаш друг [път] тук; делата не обвързват човека.

3. Демонски се наричат онези светове, покрити с мрак, където след смъртта си отиват убийците на аза.

4. Единният е неподвижен [,но] по-бърз от ума; боговете не могат да настигнат него, устремения напред. Той изпреварва бягащите, както стои [на едно място]; [заради него] [богът] Матаришван дава дъжд.

5. Той върви и не върви; той е далеч и е близо. Той е във всичко и е извън всичко.

6. Този, който види всички същества в [своя] аз и във всички същества — аза, тогава той не мрази.

7. За този, който познае [че всъщност] всички същества съществуват в аза — Къде е заблудата, къде е мъката за него, виждащия единството?

8. Той е изпълнил [всичко със себе си], светещ, безтелесен, неуязвим; без жили [финоматериално тяло], чист, защитен от злото. Той е всезнаещ, мъдър, най-великия, опиращ се [само] на себе си. Той дава желаното така, както е необходимо, за вечни години.

9. В непрогледна тъмнина влизат тези, които почитат незнанието. Като че ли в още по-голяма тъмнина — тези, които се наслаждават на знанието.

10. „Наистина, знанието и незнанието [авидя] дават различни [резултати].“ — така сме чували от мъдрите, които са ни обяснявали това.

11. И знанието и незнанието — който знае и двете заедно, преминава смъртта чрез незнанието и постига безсмъртие чрез знанието.

12. В непрогледна тъмнина влизат тези, които почитат несамосъщото [самбхути]. Като че ли в още по-голяма тъмнина — тези, които се наслаждават на самосъщото [самбхути].

13. „Наистина, самосъщото и несамосъщото водят към различни [резултати].“ — така сме чували от мъдрите, които са ни обяснявали това.

14. И самосъщото и унищожимото [несамосъщото] — който знае и двете заедно, преминава смъртта чрез унищожимото и постига безсмъртие чрез самосъщото.

15. От златна чаша е скрито лицето на истината. Нека тя да бъде отстранена от теб, о, Пушан, за да стане истината видима за [мен], верния!

16. О Пушан, единствен мъдрец, Яма, Суря, любим на Праджапати, събери тези лъчи, прибери този огън (теджас), който е твоята най-благодетелна форма. Виждам този твой пуруша, който е онзи (слънцето), аз съм в него.

17. Нека дъхът влезе в безсмъртния Ваю [богът на вятъра], а това тяло да бъде пепел. ОМ! Помни делото, помни създаденото; помни делото, помни създаденото.

18. О, Агни, води всички нас по добрия път към богатството, ти, бог, който знаеш правилата. Отстрани от нас всички пречки, многобройните грехове; ще те възхвалим.

Така свършва Иша упанишада.

© Колчо Ковачев, превод от санскрит

Източник: http://bezmonitor.com

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/2053]

Последна редакция: 2006-08-05 13:53:32