Катха упанишада

26. „Това има стойност за смъртния [само] до утре. [тези неща] притъпяват всички сетива [и ума]. Дори дългият живот [всъщност] е кратък; колесницата е само твоя, твои са танците и песните.

27. Човек не може да бъде удовлетворен с богатство; можем ли да искаме богатство когато сме съзрели теб? Ние ще живеем толкова, колкото ти отредиш; а за дар искам само това.

28. Кой би се радвал да получи [дори] много дълъг живот, след като се е доближил до отсъствието на старост, до безсмъртието; като разпознава кой стои под [всичко]; като размишлява за радостите от разкоша и любовта?

29. Това, в което всички са объркани, о, смърт — какво [ще бъде] при дългия път към отвъдното — това ми кажи.“

1. „Едното е добро [шрея], а другото е приятно [прея]; тези двете, носещи различни резултати, оковават човека. Ако от тях се избере доброто, това е спасение; който избере приятното, пропуска целта си [желания за себе си резултат.

2. Доброто и приятното идват при човека; като ги огледа, мъдрият ги разграничава. Мъдрият избира доброто пред приятното; глупавият избира приятното от [жажда за] печалба и притежание.

3. Ти разумно пренебрегна приятните и приятно изглеждащите желания, о, Начикетас. Не попадна във веригите на богатството, в които за жалост се оковават толкова много хора.

4. Раздалечени, противопоставени и разграничени са тези, които се знаят като незнание и знание. Аз смятам Начикетас за такъв, който жадува за знание; не те разклатиха много страсти.

5. Живеещи в незнание, смятащи себе си за мъдреци и учени, глупаците безцелно тичат насам-натам като слепци, водени от слепец.

6. Преминаването отвъд не говори нищо на глупавия, безгрижния, ослепен от илюзията на богатството. Това е светът; няма отвъден — като смята така, той отново и отново попада в моя власт.

7. На мнозина не е дадено дори да чуят за него; мнозина дори когато са чули, не са разбрали. Чудесен е , който го разгласява старателно; който е разбрал неговото [съобщение]; чудесен е познаващият го, научен от старателен [учител].

8. Този [атма] не може лесно да се познае, когато се разгласява от [обикновен] човек. [Но] когато не е разгласяван от някой друг, няма [никакъв] достъп, защото той е немислимо по-дребен от най-дребната мярка.

9. Този смисъл не може да се обхване с размишление, [но] когато се обяснява на друг, той лесно се схваща. Ти го постигна, защото се придържаш към истината. Този, който задава въпроси като теб [като твоите], о, Начикетас, е скъп за нас.

10. Аз знам: това, което се нарича богатство, е преходно, а с преходното не може да се постигне непреходното. Затова аз запалих огъня Начикетас — чрез преходни неща да постигам непреходното.

11. Ти видя постигането на желанието, основата на света, безкрайността на действието, брега на сигурността, величието на прославата, широтата, опората, [но], мъдър в твърдостта, о, Начикетас, ги пренебрегна.

12. Този [атма] е трудно видим, влязъл в скритото, живеещ в сърцето, намиращ се в дълбокото, древен; който го разбира като бог чрез слизане посредством йога във вътрешния атма, изгонва радостта и мъката със сигурност.

13. Смъртният, чул и разбрал това, уловил същността и схванал финото, се радва, придобил [извор на] радост. За него е отворено обиталището на Начикетас, мисля аз.“

14. „Кажи, какво виждаш, различно от добро [дхарма] и зло, различно от извършено и неизвършено, различно от минало и бъдеще.“ [Каза Начикетас].

15. „Тази сричка, която провъзгласяват всички веди, която наричат равна на всички тапаси, заради която стават брахмачаря, тази сричка ще ти кажа накратко. Тя е ОМ.

16. Тази сричка наистина е Брахма, тази сричка е висшето, защото който познава тази сричка, има всичко, което пожелае.

17. Тази опора е най-добрата, тази опора е висшата. Който знае тази опора, е велик в света на Брахма.

18. Не се ражда и не умира познаващият [атма]. Не произлиза от никого и не става никой. Нероден, постоянен, вечен, древен, той не умира, когато загива тялото.

19. Когато убиващият мисли, че убива, когато убитият се смята за убит, и двамата се лъжат — той не убива и не умира.

20. По-малък от малкото и по-голям от голямото, атма е скрит в сърцето на хората. Без страсти, без мъчение, величието на атма се вижда чрез спокойствие [прасад].

21. Седейки, той отива в далечината, лежейки, обикаля навсякъде. Кой може да разпознае този радващ се и нерадващ се бог освен мен?

22. Мъдрият, узнаващ този, който е безтелесен в телата, стабилен в нестабилното, великия, всепроникващ атма, не познава страданието.