Дейвид Брин - Войната на Ъплифта

Едно малко ъгълче в мислите на Ютакалтинг се зачуди точно какво е открила извън галактическия диск другата раса клиент на земянитите. Той замислено въздъхна. Така, както вървяха нещата в Петте галактики, щеше да му се наложи да предприеме дълго пътуване през равнище „Д“ на хиперпространството и да се появи след милион години, за да разбере цялата история. Дотогава, разбира се, тя вече щеше да е станала древна.

Всъщност това, че именно „Стрийкър“ беше предизвикал настоящата криза, нямаше значение. Тимбримският Велик съвет беше пресметнал, че така или иначе на всеки няколко века трябва да има някакъв взрив. Земянитите просто бяха успели да го разпалят малко раничко. Това бе всичко.

„Да го разпалят малко раничко…“ Ютакалтинг потърси подходящата метафора. Сякаш дете беше избягало от люлката си, бе пропълзяло право в бърлогата на вл’коргски зверове и беше плеснало царицата точно по муцуната!

— … втора болка и причина, ускорила нашето облагородяващо нахлуване тук, е сериозното ни подозрение, че на планетата Гарт се извършват нарушения в ъплифтирането! Разполагаме с доказателства, че на полуразумните клиенти, известни като „неошимпанзета“, се дават неподходящи напътствия и те не се обслужват както трябва нито от техните патрони човеците, нито от тимбримските им спътници…

„Тимбримите ли? Неподходящи спътници? О, вие, арогантни птицеобразни, ще заплатите за тази обида“ — закле се Ютакалтинг.

Шимите припряно се изправиха и ниско се поклониха, когато дипломатът приближи. Сюулф-куон за миг проблесна във връхчетата на короната му, докато им отвръщаше.

— Искам да пратя някои послания. Ще ми помогнете ли?

Всички кимнаха. Очевидно между тях имаше напрежение, тъй като произхождаха от различни социални прослойки.

Единият гордо носеше униформата на офицер от милицията. Другите двама бяха цивилни. Последният и най-неугледно облечен шим носеше на гърдите си екран с редици бутони от двете страни, който даваше възможност на бедното същество да общува. Той стоеше малко зад и встрани от другите и едва вдигаше очи от земята.

— На вашите услуги — отвърна късо подстриганият млад лейтенант, като отдаде чест. Изглеждаше напълно безразличен към киселите погледи, които му хвърляха крещящо облечените цивилни.

— Това е добре, приятелю. — Ютакалтинг хвана шима за рамото и му подаде малък черен куб. — Моля те, отнеси това на планетарен координатор Онийгъл, заедно с моите почитания. Кажи й, че трябва да отложа заминаването си в Убежището, но се надявам скоро да се срещнем.

„Всъщност аз не лъжа — напомни си Ютакалтинг. — Благодарение на англическия и на прелестната му неяснота!“

Шимът лейтенант пое куба и отново се поклони под абсолютно точния ъгъл за изразяване на уважение на двуного към старши патрон от раса съюзник. Без дори да поглежда към другите, той се затича към куриерския си велосипед.

Един от цивилните, който очевидно смяташе, че Ютакалтинг няма да го чуе, прошепна на крещящо облечения си колега:

— Надявам се, че този пуяк със синя карта ще цопне в някоя кална локва и ще измокри блестящата си униформа.

Ютакалтинг се направи, че не е чул забележката. Понякога си струваше да остави другите да си мислят, че тимбримският слух е толкова лош, колкото и зрението им.

— А това е за вас — каза той на двамата шими, облечени в безвкусни дрехи, и подхвърли на всеки от тях по една малка чанта. Бяха пълни с галмонети, непроследими и универсални по време на война и смут, защото бяха обезпечени със съдържанието на самата Велика библиотека.

Двамата шими се поклониха — опитваха да имитират прецизността на офицера. Димпломатът усети съсредоточеността им върху кесиите. Бяха забравили всичко друго на света.

Двамата — представители на малкия престъпен подземен свят на Порт Хеления — се обърнаха и устремно се затичаха през горичката. Ако трябваше да използва друга човешка метафора, те бяха неговите „очи и уши“, откакто бе пристигнал тук. И сега несъмнено смятаха своята работа за приключена.

„И ви благодаря за това, което бяхте готови да направите“ — помисли си Ютакалтинг. Отлично познаваше тази пасмина. Бързо щяха да изхарчат парите му и щяха да им се приискат още. А след няколко дни щеше да има само един източник на такива монети.

Скоро те щяха да имат други работодатели. Ютакалтинг беше сигурен в това.

— … сме дошли като приятели и закрилници на предразумните раси, за да видим, че им се дава подходящо напътствие и членство в достоен клан…