Дейвид Брин - Войната на Ъплифта

киниулун — глиф на признание за това, „което правят момчетата“.

кухунагара — глиф на отложена неяснота.

к’ху-нон — тимбримска дума за вълконите, които нямат патрон.

к’ху-нон кран — армия от вълкони.

ла’тстуун — интимност на двойки.

лурунану — глиф на проникване за примамване на друг, който да стане подозрителен.

л’ют’цака — глиф, изразяващ презрение към вселената.

нахакиери — висока степен на съпреживяване, при която тимбримите понякога могат да усещат любимите си.

нутурунау — глиф, който помага за отлагане на гийровата реакция.

паланк — свиване на рамене.

рититийс — глиф на състрадание към деца.

сиртуну — въздишка на разочарование.

сюлфф-куонн — очакване на отвратителен номер.

сюлфф’та — радост от решаване на загадка.

тийв’нус — безплодност на общуването.

тотануу — оттегляне от действителността поради страх.

гийрова трансформация — прилив на хормони и ензими, който позволява на тимбримите бързо да променят физиологията си.

ту’флук — неоценена шега.

тутсунуканн — глиф на ужасно очакване.

усунлтлан — защитна мрежа по време на близък контакт.

форнел — глиф на неувереност.

фсу’устурату — глиф на съчувствена веселост.

цунур’тцун — глиф, отбелязващ колко много неща за преживяване са останали.

ш’ха’куон — огледало, което показва на други как изглеждат отвътре.

ш’устру’туун — момиченце, получаващо от родителя си всичко, което поиска.

„Колко странно, че на такъв малък свят му се е паднало да означава толкова много.“

Трафикът ревеше сред кулите на Главния град, но нито звук не проникваше в официалния паланкин. Бюрократът от министерството на Цените и Предпазливостта се беше съсредоточил върху холоса на малка планета. Пред очите му се появяваха сини морета и искрящи като скъпоценни камъни острови, отразяващи блясъка на звезда, която не се виждаше.

„Ако бях един от боговете, за които се разказва във вълконските легенди…“ Перата му настръхнаха. Само да протегне нокти и да сграбчи…

Но не. Беше прекарал прекалено много време в проучване на врага. Безумните земни концепции заразяваха ума му.

Двамата помощници внимателно почистваха с клюнове перата му и блестящата торква 1 1 Шийни пера; гердан; огърлица. — Б.пр. . Не им обръщаше внимание. Въздушни коли и летящи лодки свиваха встрани, уличните платна се опразваха пред ярките предупредителни светлини на официалния автомобил. Това отношение обикновено се оказваше единствено на кралски особи. Тежкият клюн на бюрократа се сведе към холоса.

„Гарт. Толкова пъти жертва.“

Очертанията на кафяви континенти и плитки сини морета лежаха отчасти скрити под буреносни облаци, измамно бели и нежни за окото, като перушина на губруанец. Покрай една-единствена верига от острови — и в една-единствена точка на ръба на най-големия континент — блестяха светлините на няколко малки градчета. Цялата останала част на планетата изглеждаше необитаема.

Колоните кодови символи казваха мрачната истина. Гарт беше бедна планета. Защо иначе щяха да дадат колонията под наем на вълконите и техните подчинени раси? Мястото беше отписано от Галактическите институти още отдавна.

„А сега ти, нещастен малък свят, си избран за мястото, където да се проведе война.“

За упражнение бюрократът от министерството на Цените и Предпазливостта мислеше на англически — грубия, неутвърден език на земните същества. Повечето губруанци смятаха изучаването на чуждоземни неща за нездраво забавление, но сега хобито на бюрократа като че ли най-сетне щеше да му бъде от полза.

„Най-сетне. Днес.“

Паланкинът стигна до гигантска сграда от опалесцентен камък. Конклайната арена, седалище на правителството на цялата раса и на всички кланове на губру.

Нервни тръпки преминаха от гребена на бюрократа чак до закърнелите му пера.

„Гарт е най-беззащитният земен преден пост… и най-лесно можем да го вземем в залог. Точно затова военните припират за тази операция, въпреки че сериозно ни притискат навсякъде другаде в космоса. Така ще нанесем тежък удар на вълконите и ще можем да ги принудим да ни дадат онова, което поискаме.“

Веднага след въоръжените сили с плана се беше съгласило свещеничеството. Пазителите на Благопристойността бяха повелили, че нашествието може да бъде предприето без никаква загуба на чест.