Уилбър Смит - Мусон

— Аз викам, капитанът да си поеме риска и да тръгва сам. По дяволите да върви тоя копелдак Янгири и езическият му екипаж! „Леопард“ е достоен съперник за когото и да било от синовете на пророка. Няма защо да клечим тука, докато Ван Рутиерс дойде на ни изчишка.

Пулсът на Хал се учести при споменаването на Янгири. За пръв път го чуваше извън кабинета на Никълъс Чайлдс.

— Кой е Ван Рутиерс? — попита тихо Големият Дениъл и отпи нова глътка от отровната бира. И той подслушваше разговора на холандските моряци.

— Холандският адмирал на Океана на Индиите — каза му Хал. — Базата му е в тяхната кантора на Батавия. — Хвърли един сребърен шилинг върху мръсния плот на масата. — Почерпи ги по бира, Дениъл и виж какво имат да ти съобщят! — нареди той, но докато великанът се надигаше от пейката, пред него цъфна някаква жена.

Тя бе сложила ръце на кръста и гледаше нагоре към лицето му с прелъстяваща усмивка, от която липсваха няколко зъба.

— Ела с мене в задната стая, бик такъв — каза му тя, — и ще ти покажа нещо, дето не си виждал досега.

— Какво си ми приготвила, скъпа — показа й Големият Дениъл розовите си венци, — проказа?

Хал бързо огледа курветината и прецени, че тя може да се окаже много по-надежден източник на сведения от който и да било пиян холандски моряк.

— Засрамете се, мастър Дениъл! — каза той. — Не можете ли да различите една благородна дама? — Жената погледна Хал с обожание и отчете кройката и стойността на палтото, както и сребърните копчета на жакета му.

— Заповядайте, седнете, уважаема госпожо! — покани я Хал. Тя започна да се кипри и киска като момиченце, отстрани от лицето си прошарени кичури с мръсни пръсти, украсени с изпочупени и черни нокти. — Да Ви почерпя нещичко. Дениъл, донеси на дамата чаша джин! Не, не, няма да се стискаме. Донеси й бутилка.

Жената придърпа поли и седна срещу Хал.

— Истински принц сте Вие — заяви тя, като се взря в лицето му. — И хубав като дявол при това.

— Как се казвате, хубавице моя? — попита Хал.

— Госпожица Маакенберг — отвърна тя. — Но можете да ми викате Хана. — Дениъл се върна с квадратно шише джин и една чаша. Наля й до ръба. Хана я хвана с вдигнато кутре и отпи дамска глътчица. Огнената течност не я накара дори да трепне.

— И така, Хана — усмихна се Хал, а тя се закърши като пале под погледа му, — тук, на Добра Надежда няма нещо, което да не знаеш, нали?

— Това е самата Божа истина, та ако ще и аз да го река — показа им отново тя празните места по венците си. — Ако искате да научите нещо, питайте старата Хана!

Твърдението се оказа правдоподобно. Цял час Хал безмълвно слуша приказките й. Разбра, че зад пиянската мутра и воднистите от джина очи се криеха остатъци от някога проницателен интелект.

Тя познаваше сексуалните наклонности и предпочитания на всеки мъж и жена в селището, от губернатора Ван дер Стел до докерите и каруцарите от пристанището. Знаеше цените на всеки продукт, от картофите до огнената прасковена ракия, която варяха колонистите. Знаеше кои роби са за продан, каква цена искат господарите им и на каква са готови да се съгласят. Известни й бяха имената на всички капитани от закотвените кораби, както и товарите им, маршрутите и пристанищата, в които хвърлят котва. Можеше да разкаже всички премеждия от последното плаване на който и да било от съдовете.

— Кажете ми Хана, защо има толкова много кораби на ОИИК в залива? — Той имаше предвид Обединената източноиндийска компания, холандски еквивалент на английската.

— Всички са за Батавия. Губернаторът Ван дер Стел е разпоредил плаващите на изток кораби да тръгват в конвой под военна охрана.

— И защо, Хана, ще издава такава заповед?

— Заради Янгири. Чували сте за него, нали?

— Не — поклати глава Хал, — кой е той?

— Сабята на Пророка — така се е нарекъл сам. А всъщност си е един гаден пират, по-лош от Френки Кортни, това е той.

Хал и Аболи се спогледаха. И двамата бяха изненадани от така небрежно подметнатото име на сър Френсис, както и от обстоятелството, че подвизите му все още се помнят по тия места.

Хана не забеляза реакцията им. Отпи от джина и се засмя дрезгаво:

— Три кораба на ОИИК изчезнаха в Океана на Индиите за половин година. Всеки знае, че това е работа на Янгири. Разправят, че вече струва на компанията един милион гулдена. — Очите й се опулиха от удивление. — Милион гулдена! Не бях и подозирала, че в целия свят може да има толкова много пари. — Тя се надвеси над масата, за да погледне Хал в лицето. Дъхът й миришеше на обор, но той не се дръпна. Не искаше да я засегне.