Уилбър Смит - Мусон

Хал се намръщи престорено и погледна към Нед.

— Много ли е голяма грешката, мастър Втори?

— Да, капитане, поне десет секунди.

— Аз бих казал петнадесет. — Изражението на Хал омекна. — Няма нужда да го наказваме, нали?

— Тоя път не — пусна Нед една от редките си усмивки. Разликата между трите изчисления възлизаше на няколко морски мили — нищо на фона на морския безкрай. А и никоя жива душа не бе в състояние да каже, кое от изчисленията е правилното.

— Добре, момче — разроши косите му Нед. — Ще направим моряк от тебе. — Похвалата звуча в ушите на Том през целия ден.

Щом прекосиха Тропика на Козирога, времето рязко се промени. Навлязоха в дъждовния район на южния Атлантик и цялото небе до хоризонта се изпълни с надвиснали тъмни облаци, извили огромни туловища като наковалнята на Вулкан. Светкавици раздираха ярки рани в коремите им, гръмотевици трещяха като удари от божествения чук.

Хал нареди да съберат част от платната и да се подаде сигнал на „Йомен“, да ги следва отблизо.

Слънцето се спусна зад завесата на облаците, като ги обагри в кървавочервено. Плътна водна завеса заблъска палубата с такава мощ, че хората не можеха да се чуят един друг. Тя не позволяваше и да се види нищо от единия релинг до другия. Отточните отвори не бяха достатъчно големи за такова количество вода и екипажът лудуваше като бесен в това изобилие от сладка вода. Обърнали лица нагоре, хората жадно пиеха, докато търбусите им се издуха. Съблякоха дрехи и започнаха да отмиват солта от телата си, като се смееха и пръскаха свода.

Хал не направи опит да ги усмирява. Солта измъчваше телата им. Някои имаха гнойни рани под мишниците и в слабините. Облекчение бе да се измият. Заповяда да напълнят празните бъчви. Хората помъкнаха кофи сладка прясна вода и до вечерта всички бъчви бяха напълнени догоре.

Дъждът не спря цял ден, също и на следващия и когато на третия слънцето най-после се показа над водната пустош и освети облачния хоризонт, „Йомен“ не се виждащи никакъв. Хал прати Дориан и Том на мачтата — доказано бе, че младежкото им зрение е най-острото на борда. Макар да останаха горе почти целия ден, не можаха да открият и следа от платната на „Йомен“ на хоризонта.

— Няма да го видим, преди да хвърлим котва при Добра Надежда — предрече Нед Тайлър и Хал вътрешно се съгласи с него. Вероятността двата кораба да се съберат отново в безкрайната и ветровита водна шир, бе нищожна. Това не обезпокои особено много Хал — точно такива възможности бяха предвидили с Андерсън. Имаха уговорена среща при Тейбъл бей. Оттук нататък всеки кораб щеше да се движи самостоятелно.

На петдесет и втория ден от напускането на Плимут, Хал нареди да се промени курса ляво на борд. Според неговите изчисления, намираха се на по-малко от хиляда мили от бреговете на Южна Америка. С помощта на бакстафа, навигационните таблици и изчислената дължина, можеше да определи положението на кораба с точност до двадесет мили. Изчисляването на географската дължина обаче, не бе научно точно, а повече приличаше на някакъв култов ритуал. То се извършваше въз основа на всекидневните отметки върху траверсната дъска и цял куп екстраполации на курса и изминатото разстояние.

Хал напълно съзнаваше, че спокойно може да се намира на няколкостотин мили встрани от изчисленото си местоположение. За да излезе при Добра Надежда, трябваше да плава по направление на постоянния вятър, докато стигне тридесет и два градуса южна ширина, а оттам да поеме на изток, докато види плоската шапка на африканския континент. Това щеше да бъде най-бавният и отегчителен етап от плаването: с вятър, духащ почти в лицата им, курсът трябваше да се коригира на всеки няколко часа.

За да не отминат Добра Надежда, като навлязат дълбоко в Индийския океан, трябваше да следват курс, който да ги отведе на няколко левги северно от носа. Винаги съществуваше опасността да стигнат брега нощем или в някоя от характерните за района гъсти мъгли — не един голям кораб бе намирал мокрия си гроб край този коварен бряг. Хал беше доволен, че когато му дойде времето, ще може да изпрати Том и Дориан на мачтата.

Хал помисли със задоволство и за напредъка, който отбелязваха в овладяването на арабски език. Гай се отказа от тия уроци с довода, че в Бомбай арабски почти не се говори, но Дориан и Том клякаха до предната надстройка с Алф Уилсън, всеки ден по един час и бъбреха като папагали. Когато Хал реши да ги изпита, установи че и двамата могат да водят самостоятелен разговор. Тези знания щяха да им бъдат от голяма полза, когато стигнат бреговете на треската. Винаги е добре да говориш езика на врага, помисли си Хал.