— Дори! — нервно извика Гай. — Някой идва. — И двамата замръзнаха по местата си, в очакване на второ изсвирване, което би предупредило за тревога и опасност, но такова не последва.
— Тя е! — Том се усмихна на брат си. — Боях се, че може да не дойде.
Гай не сподели радостта му. Почеса се неспокойно по врата и каза:
— Том, тая работа никак не ми харесва.
— Не се посирай от страх, Гай Кортни! — присмя се брат му. — Няма как да разбереш, колко е хубаво, ако не опиташ.
Чуха шумолене на дрехи, леки стъпки по стълбата и в криптата влетя едно момиче. Спря задъхана и с червени бузи от тичането нагоре по хълма.
— Видя ли те някой, като излизаше, Мери? — попита Том.
— Никой не ме видя, мастър Том — поклати глава момичето. — Всички бяха потънали в работа. — Говореше местното наречие с мек и приятен за ухото глас. Беше добре сложена с налят бюст и заоблен задник, по-възрастна от близнаците, по-близка до двадесет, отколкото до петнадесет години. Въпреки това, кожата й бе безупречно гладка, като прочутата девънска сметана, а тъмната къдрава коса очертаваше хубаво румено лице. Устните й бяха розови, меки и влажни, а лукавите й очи гледаха с разбиране.
— Сигурна ли си, Мери, че мастър Били не те е видял? — настоя Том.
Тя отново поклати глава, така че къдриците се разлюляха.
— Не, надникнах в библиотеката, преди да тръгна, но той пак бе забил нос в книгите, както обикновено.
Постави малките си ръце на кръста, зачервени и груби от работата в кухнята и почти обхвана с тях тънката талия. Двамата близнаци проследиха с поглед движението и заковаха очи върху тялото й. Фустата и износените й поли стигаха до средата на прасците и макар нозете да бяха боси и мърляви, глезените се подаваха тънки и издължени. Като видя как я гледат, тя се усмихна с чувство за власт и над двамата.
Хвана с една ръка панделката, която затваряше жакета й. Двата чифта очи послушно проследиха това движение, а тя опита да скъса панделката с издути гърди.
— Обещахте да ми дадете шест пенса за това — напомни тя на възбудения Том.
— Обещах, Мери — кимна той. — Шест пенса за мен и Гай.
Тя разтърси глава и изплези червен език към Том.
— Ама и Вие сте един хитрец, мастър Том. Беше по шест пенса за всеки, шилинг за двамата беше.
— Не ставай глупава, Мери! — Том бръкна в кожената чантичка и извади сребърна монета. Подхвърли я във въздуха. Тя заблестя в меката светлина докато се превърташе. Хвана я и подаде на Мери. — Цяло сребърно шестаче само за тебе.
Тя пак поклати глава и развърза фльонгата на панделката.
— Шилинг — повтори и жакетът се разтвори леко. Двете момчета се вторачиха в ивицата бяла кожа, която рязко контрастираше със загорелите от слънце и посипани с лунички рамена.
— Или шилинг, или нищо! — Тя сви рамене с престорено безразличие. При това движение, едната й пълна заоблена гърда се показа наполовина, като остави скрито само зърното, но тъмният пурпурен кръг около него срамежливо надничаше над оръфания ръб на блузата й. Двете момчета онемяха.
— Да не си глътнахте езиците? — попита кокетливо Мери. — Май тука няма работа за мене. — Тя тръгна към стълбите, въртейки объл задник под полите.
— Чакай! — извика Том прегракнало. — Нека бъде шилинг, Мери, прекрасна моя!
— Покажете го напред, мастър Том! — Тя погледна през луничавото си рамо, докато Том ровеше в чантичката.
— Ето го, Мери. — Том протегна монетата и тя бавно го доближи, разлюляла бедра, като момичетата от доковете на Плимут. Взе монетата и попита:
— Наистина ли мислите, че съм красива, мастър Том?
— Ти си най-красивото момиче в Англия — отвърна разгорещено Том и вярваше във всяка своя дума. Посегна към голямата заоблена гръд, която сега бе напълно напуснала жакета. Тя се изкикоти и отблъсна ръката му.
— Ами мастър Гай? Няма ли той да е пръв? — Тя погледна край Том. — Вие никога не сте го правил преди, нали мастър Гай?
Гай преглътна с мъка, но така и не можа да възвърне дар слово. Сведе поглед и плътно почервеня.
— За пръв път му е — потвърди Том. — Давай първо с него! Аз после!
Мери отиде при Гай и го хвана за ръка.
— Не се бойте! — Тя му се усмихна с лукав поглед. — Няма да Ви нараня, мастър Гай — обеща Мери и го поведе към отдалечения край на криптата. Когато се притисна към него, Гай усети мириса й. Сигурно не се бе къпала поне месец и излъчваше миризмите на кухнята, където работеше. Прегоряла мас и пушек, конската смрад на собствената й пот, вонята на врящ в тенджерата рак. Започна да му се повдига.
Читать дальше