Уилбър Смит - Мусон

Хал се бе изтегнал на стола, полузатворил очи и насърчително усмихнат, докато слушаше високопарните слова на най-големия си син. Но когато започна да включва и имената на тримата братя, в съзнанието му се прокрадна съмнение: силата на изразяваните чувства беше малко прекалена.

Отвори внезапно очи, за да види погледа на Уилям, отправен към Том. Изразът на студените, тъмни очи имаше толкова малко общо със сърдечните думи, че Хал осъзна: те не бяха искрени. Уилям долови мислите на баща си и го погледна, бързо прикривайки своята неприязън. Изражението му беше отново белязано от тъга поради предстоящата раздяла с най-обичаните същества.

Видяното в очите на Уилям изпълни Хал с тежко предчувствие. За последен път седи така, на една маса с всичките си синове. Ветровете на съдбата ще ги разпилеят, всеки по своя си курс. Някои от тях няма да видят вече Хай Уийлд. Изпита такава дълбока тъга, че не можа да я отпъди. Насили се да се усмихне, изправи се и отговори на тоста:

— Бог с нас и попътен вятър!

Яхнал черния жребец Султан, Уилям стоеше в края на вълнолома с вдигната над главата шапка за поздрав, докато двата кораба потегляха към морето. Хал приближи до релинга на юта, отговори на поздрава и се насочи към кормчията, за да разпореди курса по пролива към открито море.

— Каква е посоката на вятъра спрямо курса ни към Ушант? — попита той Нед Тайлър, докато отминаваха Пенли Пойнт и зелените хълмове на Англия започнаха да чезнат зад кърмата. Нед стоеше зад рулевото колело. То позволяваше да се завива до седемдесет градуса, което осигуряваше по-добър контрол над кораба.

— Вятърът е постоянен, капитане. Юг-югозапад — отвърна Нед. Знаеше, че въпросът е чиста формалност — Хал бе проверил курса още в каютата си.

— Отбележи го на траверса! — нареди Хал и Нед постави един щифт в дупка върху кръглия траверс пред себе си. С помощта на такива щифтове, курсът се фиксираше на всеки половин час, така че в края на вахтата можеше да се определи средната му стойност и при отчитане на средната скорост, изчисляваха местоположението върху картата.

Хал отиде на кърмата и вдигна поглед към платната. Бяха красиво издути от постоянния вятър, напъващ отляво зад кораба. След поправките на Нед, всяко платно беше идеално опънато и „Серафим“ направо летеше от вълна на вълна. Неудържим възторг изпълни душата на Хал и това го изненада — беше си внушил, че е твърде стар, за да се развълнува от качествата на кораб и предстоящо приключение. Дениъл улови погледа му и макар да не се усмихнаха, всеки разбра чувствата на другия.

Пасажерите стояха наредени покрай релинга в средната част на кораба. Полите на дамите плющяха на вятъра и се налагаше да придържат бонетата си с ръце. Но щом „Серафим“ загуби сушата от поглед и усети истинското дихание на морето, женските възторжени писъци заглъхнаха и една по една дамите се спуснаха по каютите си, докато накрая на палубата останаха само Керълайн и баща й.

През целия ден и през следващите вятърът непрекъснато се усилваше, докато се превърна в буря и Хал бе принуден да намали платната. С падане на мрака и на двата кораба окачиха фенери, за да не се загубят, а призори на другия ден Нед почука на вратата на Хал, за да съобщи, че „Йомен“ е на две мили зад тях, а светлината на Ушант се вижда ясно вляво от носа.

Заобиколиха го преди пладне и се втурнаха в бурните води на Бискайския залив, които достойно поддържаха репутацията си. През цялата следваща седмица екипажът имаше прекрасна възможност да се упражнява в работа с платната в условия на вълнение и силен вятър. От дамите, само Керълайн беше в добра форма и се присъедини към заниманията на Том и Дориан с мастър Уолш в претъпканата му каюта. Тя говореше малко, а с Том въобще не, като продължаваше да не забелязва дори най-тънките му остроумия и закачки. Отказа помощ за задачите по математика. Езиците и математиката бяха двете науки, в които Том се отличаваше. Тя отказа да се присъедини и към курса по арабски, който се водеше от Алф Уилсън за момчетата всеки ден по един час.

Докато пресичаха Бискайския залив, Гай бе повален от морска болест. Хал бе разочарован силно, че негов син може да се поддаде на такова страдание, но разпореди да поставят сламеник в ъгъла на собствената му каюта и Гай лежеше там стенещ и пребледнял, без да може да поеме нищо, освен глътка вода от канчето, което му подаваше Аболи.

Състоянието на мисис Бийти и малките й дъщери не беше по-добро. Никоя не напускаше каютата и доктор Рейнолдс почти непрекъснато се въртеше около тях, подпомаган от Керълайн.