Уилбър Смит - Мусон

В кърмовата каюта на „Серафим“, той и Андерсън от „Йомен“ часове наред разработваха система от сигнали, с чиято помощ да общуват в открито море. Преди четиридесет години тримата „морски генерали“ Блейк, Дийн и Монк бяха въвели система за сигнализация с флагове и платна денем и с изстрели и фенери през нощта. Двамата с Андерсън използваха петте флага и четири фенера като база за собствената им сигнална система. Значението на флаговете се определяше от местоположението и комбинирането им. Нощно време фенерите се подреждаха в линии, триъгълници или правоъгълници по главната мачта и главната рея.

След като се разбраха за сигнализацията, съставиха програма за места и време на срещи, в случай че се изгубят, поради лоша видимост или в бой. В крайна сметка, Хал стигна до извода, че вече познава Андерсън добре и може да му има доверие.

На седмия ден след пристигането в Плимут, те бяха готови за отплаване, а Уилям даде за всички пищна прощална вечеря в трапезарията на Хай Уийлд.

Керълайн бе седнала между Уилям и Гай на дългата маса. Том седеше отсреща, но масата беше твърде широка за разговор през нея. Това не го огорчаваше особено, тъй като за пръв път в живота си, той не можеше да измисли какво да каже. Яде малко. Едва докосна омара и морския език — негови любими блюда. Почти не успяваше да откъсне поглед от прекрасните очи на момичето.

Гай от своя страна, бе открил начаса, че тя се интересува от музика и на тая база установи бърз контакт. Под ръководството на мастър Уолш, Гай се бе научил да свири както на клавесин, така и на цитра. Том не показа склонност към който и да било инструмент, а пеенето му, по думите на мастър Уолш, можеше да накара кон да побегне в галоп.

По време на престоя им в Лондон мастър Уолш искаше да ги заведе на концерт. Том получи остри стомашни колики, което не му позволи да ги придружи — обстоятелство, за което сега горко се каеше, докато гледаше как Керълайн зяпа с благоговение Гай в устата. Той й разправяше за вечерта, за музиката и блестящия цвят на лондонско общество. Огромните виолетови очи не се отделяха от лицето му.

Том направи опит да ги отклони, като се впусна в повествование затова, как ходили в лудницата на Моорфийлдс, да гледат побърканите.

— Като замерих един с камък, той взе собственото си лайно и го метна по мен — спомни си със задоволство Том. — За щастие обаче, не можа да ме уцели и прасна Гай.

Подобните на розов цвят устни на Керълайн се свиха, сякаш доловили мириса на ответния снаряд, царственият й взор мина през Том и го остави да пелтечи глупости, а тя се извърна към Гай.

Дориан седеше като дървен между Агнес и Сара в другия край на масата. Двете момиченца бяха скрити от погледите на родителите си от букетите в сребърни вази и висок свещник. През цялото време се кикотеха и си шепнеха една на друга, разправяха си глупашки, безсмислени шеги.

Дориан се гърчеше от неудобство и ужас при мисълта, че лакеят ще забележи неблаговидното му положение и ще разкаже всичко на прислугата.

В началото на масата Хал и Уилям, мастър Бийти и Едуард Андерсън обсъждаха краля.

— Бог ми е свидетел, не се зарадвах особено да видя холандец на трона, но малкият господин в черно кадифе се оказа воин — заяви Бийти.

Хал кимна:

— Той е голям противник на Римокатолическата църква и не е поклонник на французите. Само тава стига, за да разчита на моята лоялност. Но освен всичко, аз установих че е и човек с остро око и ум. Мисля, че ще бъде добър крал.

Елис Кортни, съпругата на Уилям седеше бледа и мълчалива до Хал. Въпреки първоначалната влюбеност, тя не поглеждаше към съпруга си през масата. Малко под ухото й се забелязваше червеникаво петно, което тя се бе опитала да прикрие с оризова пудра и кичур коса. На брътвежа на мисис Бийти отговаряше едносрично.

В края на вечерята, Уилям се изправи и чукна със сребърна лъжица по чашата си за вино.

— Като призован от дълга да остана тук, докато останалата част от обичното ми семейство тръгва за далечни земи… — започна той.

Том наведе глава под цветната преграда, така че Уилям и баща му да не го виждат и се престори, че бърка с пръст в гърлото си и повръща. На Дориан това се стори така безумно смешно, че започна да се дави. Керълайн хвърли към Том само един високомерен поглед и премести стола си така, че да не го вижда. Без да си дава сметка за целия цирк, Уилям продължаваше:

— … Татко, знам, че както много пъти преди, ще се завърнеш при нас с удвоена слава и трюмове пълни с плячка. Аз ще чакам този ден. Но докато те няма, искам да знаеш че делата на семейството тук в Англия, ще бъдат обект на моето непрестанно внимание и грижи.