Уилбър Смит - Мусон

— Мислех те загинал, сине мой! И когато видях знамето ти да се вее пред редиците на Масакара, сърцето ми запя високо от радост. Дължа ти много! Никога няма да разбера точно колко, защото ако не бе довел северните племена под знамето ми, битката щеше да е твърде тежка за нас. Може би изобщо нямаше да седя днес на този трон.

— Татко, залових пленник, по време на битката — каза Дориан и даде знак на Батула, застанал в дъното на залата. Той излезе напред, като водеше Заин ал Дин на въже.

Облеклото на Заин беше окъсано и мръсно, цяло в прах и засъхнали петна кръв. Косата и брадата белееха от прах, а босите му крака тънеха в рани и кръв като на поклонник. В първия момент Ал Малик не го позна. Тогава Заин се строполи в краката на баща си и започна да гърчи и извива тяло като бито куче.

— Татко, простете ми! Простете ми глупостта! Виновен съм в предателство и неуважение! Виновен съм в алчност! Оставих се да ме подведат зли хора.

— Как така? — попита халифът студено.

— Високата порта ми предложи слонския трон, ако се опълча срещу Вас и аз се показах слаб и глупав. Съжалявам затова от цялото си сърце и ако наредите да ме убият, моят вик на обич ще литне към небесата, докато животът излита от тялото ми.

— Напълно заслужаваш смъртта! — отвърна халифът. — В живота си не си видял друго от мен освен любов и доброта, а ми отвръщаш с предателство и безчестие.

— Дайте ми още една възможност да покажа обичта си — зациври Заин над сандалите на баща си, а сополите му се размесиха с обилни сълзи.

— Този радостен ден бе вече помрачен от смъртта на брат ми Якуб. Достатъчно кръв се проля — каза замислен халифът. — Стани, Заин ал Дин! Имаш моята прошка, но за изкупление ще направиш поклонение в светите места на Мека, за да измолиш прошка и там! Не искам да виждам лицето ти, преди да се завърнеш пречистен!

Заин надигна туловището си.

— Нека Аллах Ви благослови, Велики, за Вашата благост и състрадателност! Ще видите как любовта ми към Вас тече като пълноводен поток на вечна река. — Като продължи да се подмазва и кланя, Заин се оттегли с тържествени декларации за вярност и дълг, после се извърна и си проби път към високите двери от резбована слонова кост.

Десет дни след триумфалното влизане в Мускат и седмица преди началото на Рамадана, в двореца се извърши коронация на новия халиф и събитието бе отпразнувано тържествено в целия град. Повечето пустинни воини си бяха заминали за своите селца край малки оазиси, пръснати из целия омански халифат, защото те бяха чеда на пустинята и душите им крееха зад стените на големия град. Положиха клетва за вярност пред Ал Малик и потеглиха на камилите си, натоварени с плячка от турската армия.

Останалите се присъединиха към всенародните тържества по улиците на града, където цели камили и овни се въртяха на шишове по сукове и площади. Виеха рогове, биеха тъпани, мъже танцуваха по улиците, а от горните етажи на сгушените една до друга къщи, ги наблюдаваха забулени жени.

Новият халиф тръгна начело на цяла процесия из улиците, като на всеки няколко крачки спираше, за да прегърне сражавал се под знамето му войн. Тълпата надаваше радостни викове, стреляше във въздуха и се просваше в краката му.

Халифът се прибра в двореца късно след полунощ и шейх Ал Салил беше неотлъчно до него, както през целия ден.

— Остани с мен още малко! — нареди халифът, когато стигнаха дверите на покоите му. Хвана Дориан за рамо и го преведе през помещението до един балкон, с изглед към морето и улиците на града. Музика и викове на весели тълпи достигаха едва-едва до слуха им, а пламъците на огньовете се отразяваха от белите стени и осветяваха фигурите на танцуващите. — Дължа ти обяснение за помилването на Заин — промълви халифът.

— Нищо не ми дължите, Велики! — възрази Дориан. — Аз съм този, който Ви дължи всичко.

— Заин заслужаваше сурово наказание. Той е предател и аз знам как се е отнесъл към твоите другари в Прохода на умната газела.

— Моите чувства са без значение — отвърна Дориан. — Дразни ме стореното на Вас, както и онова, което един ден отново ще Ви стори.

— Мислиш, че разкаянието му бе преструвка?

— Той жадува за трона. По-спокоен щях да се чувствам, да бяхте пуснал скорпион в пазвата си или кобра в постелята си.

Халифът въздъхна с печал.

— Той е най-големият ми син. Не биваше да започна управлението си с неговото убийство. Но по такъв начин те излагам на голяма опасност, защото омразата му към тебе е непреодолима.