Уилбър Смит - Мусон

— Трябва да ги напусна. — Сара мобилизира всички сили. — Обичам и двамата, но Том е мой мъж и него обичам повече от самия живот. Трябва да отида с него!

Така бе потънала в мислите си, че влезе в двора на конюшните, без да забележи Гай до момента, в който й викна строго от сянката на дългата веранда:

— Къде си ходила, Сара?

Тя вдигна смутен поглед.

— Стресна ме, Гай.

— Гузна съвест? — попита той.

— Ходих да купя зеленчук. — Тя сложи ръка на окачената на седлото кошница. — Готвя се да избягам с една зелка! — Тя се засмя весело, но Гай остана сериозен.

— Ела в кабинета ми! — нареди той и Сара забеляза коняря му да се навърта край вратата на конюшнята. Момчето беше изцяло творение на Гай, лукаво човече с белязано от шарка лице. Казваше се Асам. Тя никога не го бе харесвала, още по-малко сега, при вида на злорадата му знаеща усмивка.

Със свито сърце Сара съжали, че не бе взела по-сериозни мерки да прикрие излизането си и не бе обърнала достатъчно внимание на подозрението си, че я следят.

— Искам да се изкъпя и преоблека за вечеря — отвърна тя, като се мъчеше да остане невъзмутима, но Гай се намръщи и плесна ботуша си с камшика за езда.

— Няма да те забавя — каза той. — Като твой попечител, настоявам да ми се подчиняваш! Асам ще прибере кобилата.

Сара го последва неохотно през верандата в мрачната прохлада на кабинета. Гай затвори вратата и я остави права в средата на помещението, докато сам се настани зад писалището.

— Срещаш се с него в стария манастир — констатира лаконично той.

— С кого? За какво говориш?

— Не си прави труда да отричаш! Асам те проследи по мое нареждане.

— Шпионирал си ме — избухна Сара. — Как посмя! — Направи опит да разпали възмущението си, но не се получи убедително.

— Радвам се, че не правиш опит да обидиш моята интелигентност, като отречеш.

— Защо трябва да отричам любовта си? — Тя се изправи в цял ръст, вече наистина ядосана.

— Станала си моряшка курва — каза Гай. — След като получи онова, което криеш между краката си, той ще ти се надсмее и ще отплава, както постъпи със сестра ти.

— Когато отплава, аз ще бъда на борда.

— Аз съм твой попечител, а ти си само на осемнадесет. Никъде няма да ходиш, без мое съгласие!

— Тръгвам с Том и ти не можеш да ме спреш по никакъв начин.

— Ще видим! — Гай се изправи. — Няма да излизаш от стаите си, докато „Лястовицата“ напусне Занзибар!

— Не можеш да се отнасяш с мен като със затворничка.

— Напротив, мога! Пред вратата ти ще има пазач, а също и при портите. Вече съм се разпоредил. А сега, върви в стаята си! Ще заповядам да ти донесат вечерята там.

Том бе така потънал в грижи около подготовката на „Лястовицата“ за предстоящото плаване, че почти не обърна внимание на европейския кораб, който се домъкна в пристанището след залез-слънце. Даже и в оскъдната вечерна светлина се виждаше, че е силно пострадал от бури. Беше сезонът на циклоните в Индийския океан и вероятно корабът се бе натъкнал на едно от тези дяволски изчадия. На кърмата пишеше „Апостол“, а на мачтата му се развяваше парцалив флаг на Компанията. Щом хвърли котва, Том изпрати Люк Джарвис за новини.

Люк се върна след час и влезе в капитанската каюта, където Том се бе заел с корабния дневник.

— Пристигат от Бомбай с товар чай и платове. Попаднали в буря. Възнамеряват да извършат ремонт тук, преди да продължат.

— Новини?

— Повечето са остарели — напуснали са пристана на Компанията преди много месеци. Войната с французите се развивала добре. Уилям ги пердашел здравата. Добър боец е нашият Уили!

— Отлични новини! — Том скочи. — Съобщи на екипажа и нека всеки удари по една яка глътка за здравето на крал Уили!

Онова, което Том не можеше да знае беше, че освен новини за войната, „Апостол“ носеше и един пакет писма и документи, запечатан в насмолено платно, от губернатора на Бомбай за консула на Негово Величество в Занзибар. Капитанът изпрати пакета на другата сутрин и Гай Кортни го разпечата на обедната трапеза на верандата. Керълайн бе седнала срещу него, а Сара беше все още под ключ в покоите си.

— Има лично писмо от баща ти — каза Гай, като взе един сгънат лист сред купчината запечатани писма и документи.

— Адресирано е до мен — каза Керълайн, докато той чупеше печата и започваше да го чете.

— Аз съм ти съпруг! — възрази самодоволно Гай.

Изведнъж лицето му се промени, а листът затрепери в ръката му.