Уилбър Смит - Окото на тигъра

— Затова използваше задния вход на магазина на Джими, за да не те видят съседите, които са познавали Шери. Затова двамата наемни убийци на Мани дойдоха да ти изпекат пръстите на газовата печка. Те са искали да разберат коя си ти — защото ти в никакъв случай не си била Шери Норт. Нея вече са я били убили.

Исках и тя да проговори. Мълчанието й ми действаше на нервите.

— Какъв пост заема чичо Дан — инспектор ли е?

— Главен инспектор е — отвърна тя.

— Веднага познах, че е ченге, още щом го видях.

— Ако си знаел всичко, защо изобщо се захвана с тая работа — попита тя.

— В началото само се съмнявах, а когато проумях нещата, вече бях се влюбил до уши в теб като някакъв глупак.

Тя се дръпна назад, сякаш бях я ударил, а аз продължавах безмилостно.

— След всичко, което преживяхме заедно, мислех, че ти е добре с мен. Доколкото знам, когато обичаш някого, не го похарчваш с лека ръка.

— Но аз съм полицайка — сопна ми се тя, — а ти си един убиец.

— Никога не съм убивал човек, ако той не е стрелял първи по мен — отвърнах й аз, — така както и ти уби Сюлейман Дада.

Думите ми я извадиха от равновесие. Започна да заеква и се огледа наоколо, сякаш бе попаднала в капан.

— Ти си крадец — продължи да ме напада тя.

— Да — съгласих се аз. — Някога бях крадец, но то беше много отдавна и оттогава се старая да се поправя. Ако имаше кой да ми помогне, щях да успея.

— Ами трона… — продължи тя, — нали в момента крадеш трона?

— Не, мадам — ухилих й се аз.

— А какво има в ковчега тогава?

— Триста фунта пясък от Залива на костенурките. Когато го видиш, спомни си за приятните ни мигове там.

— Ами тронът — къде е той?

— При неговия законен собственик, народа на Сейнт Мери, представляван от президента Годфри Бидъл.

— И ти си се отказал от него? — недоверчиво ме зяпна тя и ми се стори, че нещо друго просветна в погледа й. — Но защо, Хари, защо?

— Ами нали ти казах, старая се да се поправя.

Отново се вторачихме един в друг и изведнъж видях, че тъмносините й очи се напълниха със сълзи.

— И си дошъл тук, знаейки какво те очаква? — попита тя със задавен глас.

— Исках ти да решиш — казах аз и сълзите й се процедиха като капчици роса през дългите и тъмни мигли. Продължавах решително. — Сега ще изляза от кабината и ще мина през изхода към самолета. Ако никой не повика ченгетата, ще се кача на следващия полет и вдругиден ще си плувам край рифа и ще си играя с делфините.

— Но те ще тръгнат по следите ти, Хари — каза тя, а аз поклатих глава.

— Президентът Бидъл съвсем наскоро промени спогодбите за екстрадиране. Докато съм на Сейнт Мери, никой не може да ме пипне с пръст. Дал ми е дума, че ще бъде така.

Обърнах се и отворих вратата на кабината.

— Но ще бъда дяволски самотен, когато стигна при Залива на костенурките.

Обърнах й гръб и тръгнах бавно и решително към изхода за заминаващи пътници точно когато прозвуча второто повикване за моя полет. Изминах най-дългото и най-опасното разстояние в живота си, а сърцето ми туптеше в такт със стъпките ми. Никой не ме спря, а аз не смеех да се обърна назад.

Щом се настаних на седалката на швейцарския самолет и закопчах колана си, замислих се колко ли време ще й трябва да надвие ината си и да ме последва до Сейнт Мери. Сетих се, че имам да й кажа още много неща.

Трябваше да й кажа, че съм сключил договор да извадя останалите части на златния трон от Топовния проток и да ги предам на представителите на народа на Сейнт Мери. След продажбата на съкровището президентът Годфри Бидъл на свой ред беше ми обещал да ми купи нова дълбоководна яхта — същата като „Танцуващата по вълните“, в знак на благодарност от името на неговия народ.

Така щях да мога да осигуря на моята любима всички удобства, а освен това зад хижата ми при Залива на костенурките беше заровен един сандък с грузински позлатени сребърни прибори, с парите от които щях да се издържам през мъртвия сезон. В края на краищата, не можех да се променя съвсем. Но вече никога нямаше да правя черни курсове. Щом самолетът излетя и започна бързо да се издига над сините езера и гористите планини, се сетих, че даже не знам истинското й име. Реших, че това ще бъде първото нещо, за което ще я попитам, когато я посрещна на летището на остров Сейнт Мери — Перлата на Индийския океан.

Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/book/4004

Издание:

Уилбър Смит. Окото на тигъра

Художник — оформител: Евгени Генков