Уилбър Смит - Окото на тигъра

След него крачеха четирима от хората му. Те се движеха внимателно и предпазливо, облечени в еднакви, безлични дрехи и нищо не убягваше от погледа им.

— О, ти малка негоднице — прошепнах аз, но не можех да си обясня на какво се дължи горчивината ми. Толкова отдавна се досещах за всичко.

Групичката от момичето и петимата мъже се спря по средата на салона и видях как милият чичо Дан дава разпорежданията си. Беше истински професионалист, защото забелязах как претърсва с поглед залата, за да ме открие. Разположи хората си при всички входове за пристигащи пътници.

Шери Норт слушаше мълчаливо с безизразно лице, но не можех да зърна погледа й зад тъмните очила. По едно време чичо Дан й заговори и тя кимна рязко, а после, когато четиримата юначаги заеха местата си, двама от тях застанаха с лице към входовете за пристигащи пътници.

„Махай се оттук, Хари, — предупредително ми прошепна вътрешният ми глас. — Остави тия игрички. Пак си заобиколен от глутница вълци. Бягай, Хари, бягай.“

Точно тогава по микрофона извикаха пътниците за полета, за който си бях направил резервация предишния ден. Станах от масата и се затътрих в евтиния си, размъкнат костюм към гишето на „Суисер“. Дребничката руса служителка в началото не ме позна, но после отвори изненадано уста и ме погледна с широко разтворени очи. Закри с ръка устата си и ме изгледа съучастнически.

— Последната кабина — прошепна тя, — най-близката до изхода за заминаващи — намигнах й и се затътрих нататък. Вдигнах слушалката в телефонната кабина и се престорих, че говоря, но прекъснах връзката и наблюдавах салона през стъклената врата.

По уредбата прозвуча оставеното от мен съобщение:

„Мис Шери Норт, явете се, ако обичате, на гишето за информация“.

Видях през стъклото, че Шери се приближава към гишето и говори със служителката. Русото момиче посочи кабината до мен, а Шери се обърна и тръгна право към съседната кабина. Редицата от телефонни кабини я закриваше от чичо Дан и неговите юначаги.

Коженото палто се олюляваше плавно около стройните й бедра и при всяка крачка лъскавата й черна коса танцуваше по раменете й. Видях, че носи черни кожени ръкавици, за да скрие ранената си ръка, и си казах, че никога досега не бе изглеждала толкова красива, както в мига, в който ме предаваше.

Влезе в кабината до мен и вдигна слушалката. Закачих бързо моята слушалка и излязох от кабината. Когато отворих вратата на нейната кабина, тя се обърна и ме изгледа с досада.

— Е, добре, тъпо ченге — ще ми дадеш ли някакво обяснение или да ти пръсна главата — казах аз.

— Ти! — погледна ме ужасено тя и закри устата си с ръка. Изгледахме се втренчено.

— Какво стана с истинската Шери Норт? — попитах аз и въпросът ми й подейства отрезвяващо.

— Убиха я. Намерихме тялото й — напълно обезобразено — в една каменоломна край Аскот.

— Мани Ресник ми каза, че са я убили… промълвих аз. — Но не му повярвах. И ми се изсмя в лицето, когато се качих на катера, за да се споразумея с него и Сюлейман Дада и да ти спася живота. Нарекох те „Шери Норт“, а той ми се изсмя и ми каза, че съм глупак — усмихнах й се горчиво. — Но е бил прав, нали? Наистина съм бил глупак.

Тя мълчеше и не смееше да ме погледне в очите. Продължавах да говоря, убеден, че предположенията ми се потвърждават.

— И така, след като Шери Норт е била убита, решили са да не съобщават за смъртта й, а да заложат клопка в къщата на семейство Норт. Надявали са се, че убийците ще се върнат да проверят кой се е настанил в къщата или пък че някой друг наивник ще им помогне да попаднат на следата. Избрали са теб за примамка, защото си обучен полицейски водолаз. Така е било, нали?

Тя кимна мълчаливо, но все още не срещаше погледа ми.

— Но е трябвало да те накарат да понаучиш нещо за морските обитатели. Тогава нямаше да хванеш огнения корал и щеше да ми спестиш доста неприятности.

Беше преодоляла първоначалната си изненада от срещата ни. Сега вече можеше да извика чичо Дан и хората му, ако искаше да го направи. Стоеше, без да продума, полуизвърната настрани, а бузите й поруменяха от притеснение въпреки тъмнозлатистия й тен.

— Първата нощ ти се обади по телефона, като си мислеше, че съм заспал. Докладваше на началника си, че глупакът се е появил. Заповядаха ти да ме оплетеш в мрежата си. И — о, миличка — как добре успя да ме оплетеш.

Най-накрая вдигна очи към мен, поглеждайки ме предизвикателно, и ми се стори, че думите напираха зад стиснатите й устни, но не проговори и аз продължих: