Уилбър Смит - Окото на тигъра

Но любопитството гризеше и нашите двама пазачи, които непрекъснато отклоняваха вниманието си и поглеждаха често към отдалечената на четирийсет крачки група.

Съвсем ясно чух тракането, щом лопатата удари в желязото на касата — и веднага последваха възбудени викове. Всички се струпаха около изкопа, бърборейки неразбрано на висок глас и блъскайки се един друг с лакти, за да надникнат надолу. Двамата ни пазачи ни обърнаха гръб и пристъпиха на една-две крачки в същата посока. Повече и не ми беше необходимо.

Мани Ресник изблъска грубо двама от моряците и скочи в изкопа при копачите. Чух го да вика:

— Всичко е наред, донесете въжетата и дайте да я вдигнем. Но внимавайте да не повредите нещо.

Лорна Пейдж също беше се надвесила над изкопа. Всичко бе наред.

Вдигнах дясната си ръка и бавно разтрих челото си, давайки уговорения сигнал на Чъби, а щом отпуснах пак ръката си, прегърнах Шери и се претърколих бързо назад в плиткия овраг, изровен от дъждовете.

Шери не го очакваше, а и аз я бях сграбчил доста грубо в желанието си да се скрием бързо. Тя извика, тъй като бях стиснал и без това болезнените й рани.

Двамата пазачи чуха вика й и се извъртяха бързо, вдигайки автоматите си. Знаех, че ще започнат да стрелят и че плитката канавка няма да ни защити.

— Хайде, Чъби, давай! — викнах аз и се хвърлих върху Шери, за да я прикрия от куршумите на автоматите, притискайки с две ръце ушите й.

В същия миг Чъби натисна бутона на електрическия детонатор и искрата потече светкавично по изолирания проводник, който бяхме прикрили много внимателно предишната вечер. В желязната каса бяхме натъпкали половин сандъче гелигнит — не посмях да сложа повече взрив, защото Шери и аз едва ли щяхме да оцелеем.

Представих си зловещата усмивка на Чъби, когато касата избухна. Взривът я изхвърли нагоре, блъскайки я в стените на изкопа, но аз бях затрупал шашките гелигнит с пясък и шепи полускъпоценни камъни, които да послужат като примитивен шрапнел, който да усили още повече експлозията и да нанесе допълнителни поражения.

Групичката мъже около дупката бяха изхвърлени високо във въздуха. Те се въртяха и премятаха като някаква трупа от безумни акробати, а стълбът от пясък и прах се издигна на сто фута височина.

Земята под нас се разтресе, подхвърляйки проснатите ни тела, а после ни блъсна взривната вълна. Тя събори двамата пазачи, които се готвеха да ни разстрелят, разкъсвайки дрехите им на парцали.

Помислих си, че и двете ми тъпанчета са се спукали, защото оглушах напълно, но знаех, че съм запазил ушите на Шери. Оглушал и полузаслепен от праха, аз се претърколих от Шери и започнах да ровя като обезумял песъчливото дъно на канавката. Пръстите ми докопаха заровения автомат и успях да го измъкна, късайки увитите парцали и изправяйки се бързо на колене.

Двамата най-близки пазачи бяха живи, единият пълзеше на колене, а другият седеше замаян с рукнала по бузата му кръв от спуканото тъпанче.

Убих ги с два кратки откоса, които ги повалиха върху пясъка. После погледнах към безформената купчина от човешки същества около изкопа.

Там имаше някакво слабо гърчене и тихи скимтящи стонове. Изправих се разтреперан от канавката и видях, че Чъби се е изправил на склона. Той ми викаше нещо, но не го чувах, защото в ушите ми непрекъснато звънеше някакъв шум като от камбана.

Изправих се на крака, поклащайки се леко и оглеждайки се глупаво наоколо, а Шери се надигна и застана до мен. Докосна рамото ми, изричайки нещо, и аз с облекчение чух гласа й, тъй като звънтящият шум в ушите ми бе леко отслабнал.

Погледнах отново към мястото на експлозията и видях странна и ужасяваща гледка. Някаква фигура на половин човек, останала без дрехи и без по-голямата част от кожата си, с прясно кървяща плът на полуоткъснатата при рамото ръка, поклащаща се до тялото, се надигаше от изкопа като ужасяващ призрак от гроба си.

Фигурата остана така достатъчно дълго, за да разпозная Мани Ресник. Струваше ми се невероятно, че е жив след подобен гибелен взрив, но на всичкото отгоре той тръгна към мен.

Пристъпваше крачка след крачка и идваше все по-наблизо, а аз стоях като вкаменен и не можех да помръдна. После видях, че е ослепял от разхвърчалия се пясък, който беше разкъсал очните му ябълки и одрал кожата на лицето му.

— О, Боже! О, Господи! — прошепна Шери до мен и гласът й прекъсна магията. Вдигнах автомата и откосът, който разкъса гърдите на Мани, беше по-скоро милостиня.