Димитър Яръмов - Камшик

— Той заминал — извика Минко, — той заминал.

Откъм двуколката никой не се обади.

— Барев, коня го няма вече. Жеко го няма…

Осеменителят се надвеси над коня, видя бистрите му изцъклени очи полуотворени. Сетне мина пред двуколката и намери Младен Барев свит в нея. Примъкна го и го тури пак върху коня.

Младият осанъчен кон беше свършил своята слава по Тунджалъка. Тази вечер краварите в Добрич го чакаха да изпръхти пред обора. Но той издъхна в долината на Жребиновка между Бивака и градчето. Сега лежеше с изпънати крака и топлината излизаше от него. И човекът върху гърба му трепереше под дъжда.

Минко скочи като ударен с камшик. Сбута Младен Барев, но той само смънка нещо и млъкна. Минко се огледа. Светлините откъм градчето едва се виждаха през дъжда.

Наоколо не се чуваше никакъв живот. И кучета не лаеха откъм Брястите. Подир дългите есенни дъждове овчарите бяха се прибрали със стадата си към зимните кошари.

— Ееей, хорааа — викаше Минко и се въртеше под дъжда.

Конят изстиваше. Потта на човека върху него се прибираше под кожата. Дъждът беше се кротнал и до сутринта нямаше да спре. Минко дигна оковете на двуколката и се взря в светлините на градчето.

© Димитър Яръмов

Сканиране, разпознаване и редакция: moosehead, 2009

Издание:

Български разкази за животни. Антология

Издателство „Отечество“, София, 1984

Съставител: Симеон Янев

Отговорен редактор: Божанка Константинова

Редактор: Албена Янкова

Художник: Буян Филчев

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/14461]

Последна редакция: 2009-11-08 18:00:00