Спас Тодоров - Георги Аспарухов

По-късно, няколко години след гибелта на големия футболист, доцент Димитър Гигов се върна на този случай и писа във в. „Народна младеж“:

„Убеден бях, че волейболът губи един истински талант. Това беше Георги Аспарухов! А той би могъл да бъде и отличен волейболист, баскетболист, атлет.“

Ранното съзряване на Аспарухов правеше детската и юношеската дреха къса и тясна за него. Още като дете играеше с юношите, а като юноша се нареди и сред мъжете.

Знаете ли какъв момент е този, в който треньорът на батковците те извика и ти казва: „Утре ти си титуляр!“

Така повелително и неочаквано прозвуча гласът на бате Коце, който през пролетта на 1960 година ръководи представителния отбор на дружеството. Така го чува Гунди в този ден — деня преди шампионатния мач със софийския „Локомотив“, на 5 юни 1960 г.

Какво вълнение! И приятно, и страшно… И малко тъжно, защото знаеш, че си на големия предел — там, където свършва волната игра и започва периодът на големия спорт.

Досега само си гледал тия винаги заредени с динамика драматични двубои между най-силните, между големите. Следял си с поглъщащи очи безбройните, изтъкани с тънкост отделни дуели и сблъсъци на колективните замисли. И е особено важно не само да гледаш, а и да виждаш и възприемаш тази драма и борба на волята, на характера, на умението.

Сега ти влизаш в боя…

Фланелката и гащетата ще прегорят от гладене — не трябва да има каквато и да е гънчица. Обувките са излъскани, бутоните проверени. Уж всичко е както преди, но защо са тия предателски тръпки в краката?

Пред нас е специалната тетрадка, в която статистикът Димитър Пищийски е отбелязал всички участия и голове на Георги Аспарухов. Този мач с „Локомотив“ (Сф) е записан като първия, като дебют в „А“ РФГ. И това ни връща към спомена от тоя ден на стадион „Раковски“, когато съвсем младият още Гунди влезе в игра през второто полувреме. По високоговорителя тогава го обявиха с презимето Рангелов.

И на този мач, и в следващия — с пловдивския „Ботев“ — не изпъкна с нещо особено. Игра веднъж с N6, после с N5. „Левски“ загуби и двете срещи и това особено много загорча на новака.

Едно е при юношите, друго — при мъжете. А той още си беше юноша — тъкмо бе навършил 17 години. С младите продължаваше да преследва втората титла, играеше турнирно ПОЧТИ през ден. Повикаха го и в юношеския национален тим за традиционните международни състезания във Виареджо. Но за малко да не отиде — треньорът Любомир Ангелов (Старото) държеше непреклонно на пълната изрядност. А училищното всекидневие на Гунди не се отличаваше всякога с радостни събития.

По-късно Георги Аспарухов заминава с юношеския национален отбор и за Австрия, на турнира на УЕФА.

…Мачът срещу домакините тече. Българите губят — 0:1… Но три минути преди края се намесва Гунди — някъде почти от центъра на игрището нанася „разстрелващ“ удар и забива като куршум топката в мрежата — 1–1. Публиката в Грац става на крака, забравя, че този, когото аплодира, е вкарал гол във вратата на Австрия. Продължава да ръкопляска и след съдийския сигнал обгражда съблекалнята. На другия ден вестниците пишат: „Родил се е нов Синделар!“, като напомнят за знаменития център-нападател на Вундертима.

— От този мач се убедих — казва сега треньорът Кръстю Чакъров, — че това момче не е за защитник, че не му отива такава роля. Направи ми силно впечатление, че притежава нещо друго, по-особено, нещо, което го няма у другите.

Но убежденията на някои са си убеждения, а фактите продължават да са едни и същи. Все още в отбора на големите Аспарухов не може да си намери място. Разбира се, това не е толкова проста работа. Нали, за да влезе той, някой трябва да излезе. Кой? Този снайперист Йорданов (Кукуша), който успяваше и по това време да вкарва голове, дори на такива отбори като „Сантос“, в който играеше и Пеле? Трябва да разберем сега трудностите, пред които са стояли треньорите, деликатността на момента, с която те като спортисти и хора са били длъжни да се съобразяват.

Ала ето че Гунди, който продължава да играе с юношите, заминава с връстниците си за зоналния турнир във Видин. Като централен нападател той изпъква с необикновена сила и у всички присъствуващи специалисти категорично се налага впечатлението за поста, който по право му принадлежи — лидер на атаката. Би казал човек, че всичко е вече решено. Уви, но не е така. В живота, както и на футболния терен нещата винаги са по-сложни, утвърждаването на едно име никога не става изведнъж, като по чудо.