Спас Тодоров - Георги Аспарухов

… Поляната на Редута край София беше дълго време през годината покрита с трева. Здрави и пъргави момчета в махалата — колкото щеш! Липсваше само топката — това са годините след войната, когато не само кожените топки бяха проблем… В замяна на това в едноетажната схлупена къщурка на семейство Рангелови, където на 4 май 1943 г. се беше родил врещящият ден и нощ Гошко, имаше една баба. И както за всички баби, така и за нея внучето беше целият й свят. Та тя, баба Иванка, умееше, освен всичко останало, да шие и парцалени топки. Тези натъпкани с кълчища, дреб и с какво ли не още кълба поведоха детето към приказния свят на футбола. Майката на Аспарухов, Мария (вече също покойница), по-късно си спомня:

— Всяка вечер, като се върнеше в къщи от поляната, ще се завърти около баба си за нова топка. Все се късаха пустите му парцали, все му ги крадяха. Баба му уж се сърди, ама преди да си легне, пак вземаше губерката с дебелия конец…

Пък и гальовно е било момченцето. Заради тази топка са му прощавали много неща.

… На махленската поляна — тази за времето най-велика спортна забавачница и начално школо — незабелязано започва да се откроява онова футболно умение, което сетне ще се превърне в синоним на висока класа. Впрочем във футболна Бразилия специалистите твърдят, че основното майсторство се придобива веднъж завинаги в детските квартални отбори. И те пишат за своеобразния дриблинг на Гаринча, с който той е удивлявал още на седемгодишна възраст; за тактическия поглед на Пеле, когато е ритал топката в родното си село; на „падащия лист“ на Диди, с който той е бележел голове в мачовете между най-малките. Сега, когато разказваме за детските години на Гунди и когато сме разговаряли с десетки хора, които са го познавали оттогава, сериозно си мислим, че бразилците имат право. Малкият Георги Аспарухов прави впечатление с онова, което футболистите наричат „да бъдеш на ти“ с топката. Изумява с всеотдайността си в играта. И с това, че всичко му се удава. И с една особена важна черта в характера — постоянството.

Тази любов и към футбола идва от сърцето на бащата, който не пропуска нито един случай, за да хване за ръка малчугана и да го настани до себе си на трибуната.

@8

— Водех го на всички мачове още от най-ранната му възраст. Все му сочех техничните играчи, все го карах да се вглежда в „звездите“. И като се върнеше у дома, с часове се мъчеше в махленската игра да направи нещо от онова, което е видял. Додето не капне от умора, топката не падаше от крака му.

А е имало и какво да гледа и от кого да се учи тогава малкият футболист. На преден план бяха такива великолепни лектори по майсторство като Гацо Панайотов, Ив. Колев, Кр. Янев от ЦДНА, В. Спасов и Г. Кардашев от „Левски“, като Д. Ташков от „Славия“… По-късно, в годините на своята слава Аспарухов никога нямаше да измени отговора на въпроса за неговия кумир в тази детска възраст: „Играта на Гацо Панайотов!“ — отсичаше без колебание той. А Панайотов беше централен нападател…

И затова може би някак странно му бе, че след „приемния изпит“ го поставиха в защитата. Вероятно ръстът му диктуваше това решение на треньорите или пък този отскок и този замах с главата… А него го е теглело напред, не се сдържал, когато зърне пред себе си коридор — втурвал се е като хала, бележел и голове.

— Биеше всички дузпи — казва Михаил Цветков, тогавашен председател на комисията за деца и юноши при дружеството. — И нямаше грешка! С Коце Георгиев виждахме, че по му приляга да е нападател, но тогава с номер девет играеше друго момче — Крум Миланов, — та Гошко трябваше да носи номер пет.

Ах, как му се щеше да бъде най-отпред! Но не споделяше това гласно, не го изразяваше и с поведението си на терена. Всичко му идеше отръки. Играеше със страст и неподправено увлечение, упорито усвояваше онова, което му се покаже в тренировките или което му подсказваше състезанието. Не се искаше кой знае колко труд, за да му се внуши този или онзи финт, тоя или оня прийом, тази или онази тактическа задача. Момчето ги усвояваше бързо и точно, сам влагаше нещо от себе си.

Заредиха се тренировки, дойдоха и мачове — истинските, ония с кожената топка, която трябва да направиш послушна. „Левски“ печелеше първенствата на децата, побеждаваше в турнири. На срещите започна да се стича много народ — вече се носеше мълвата за „голямата фигура“ в редиците на най-младите. Така, както няколко години преди това Христо Илиев, Котков, Якимов привличаха с вроденото си дарование зрителите на стадиона … Тогава в състава бяха още и Бисер Михайлов, Иван Здравков, Георги Соколов, Александър Манолов. Към тях се присъедини и Янко Кирилов. Аспарухов се открояваше над всички. И зрители, и специалисти с удоволствие следяха неговото развитие, уверени, че се е родил един голям футболист. Хубаво бе, че ръката, която го водеше, беше опитна и грижовна.