Теодора Тодорова - Пеперуда

Сърбежът продължаваше, но реши да не му обръща внимание.

Полека разтвори крилете на пеперудата и ги фиксира на поставката. Изглеждаха като две полулуни, които сменяха цветовете си, според посоката, от която ще ги погледнеш. Бе странно, че природата бе успяла в едно толкова малко телце да намери място за една почти нереална красота и съвършенство. Не като при хората — колкото по-големи, толкова по-грозни, по-жестоки и себични.

Спомни си, че като дете винаги сънуваше пеперуди. Всички деца имаха сънища, в които летяха и тези сънища си оставаха най-хубавият спомен от детството. Тя също сънуваше, че лети, но преди да литне винаги се превръщаше в пеперуда. Виждаше света под себе си с очите на пеперуда, усещаше ароматите и цветовете, така, както ги усеща една пеперуда. Издигаше се нагоре и надолу с невероятна лекота и усещаше едно безкрайно щастие. Много пъти след такива сънища се събуждаше плувнала в сълзи, но плачеше от радост, от невероятния допир със съвършеното. От тогава знаеше какво точно означава „да плачеш от щастие“…

Сърбежът не спираше. Бе всеобхватен и дори лицето и косата я сърбяха. Усещаше и някаква странна слабост в коленете си. Все едно, че тялото й бе олекнало. Идеше й да зареве на глас. Чустваше се безсилна да направи каквото и да било друго, освен да се чеше до припадък. Така и направи. Ръцете й като в комичен танц се залутаха по гърдите й, по гърба (там, до където стигаше) по бедрата и по лицето й. Все едно, че тези нейни ръце бяха отделна част от тялото, все едно, че я докосваше някой друг. Все едно, че бяха крила…

„Боже — помисли си — съвсем съм се побъркала. Този сърбеж все едно, че ми отнема способността да мисля. Трябва да отида на лекар. Проклетият дерматолог пак ще ми смъкне тлъста сума, ще ме накара да изкупя половин аптека и сигурно накрая няма да има полза, както с пъпките. Защо ли не станах лекар? Сега поне сама щях да знам какво ми има, а не да се занимавам с пеперуди, да се ровя в пеперуди, да ги гледам по цял ден.“

Запъти се към спалнята и едва не припадна, когато разтвори халата си.

Тялото и бе придобило странна форма — леко издължено, гърдите почти не се виждаха, все едно, че някакво було или материя я покриваше. Ръкавите й бяха тесни и когато измъкна ръце разбра защо — нещо бе започнало да пораства от гърба й. Нещо, което бе… бяха крила. По, дяволите, бяха наистина наченки на крила. Бе ги виждала толкова пъти в учебниците си по биология, в часовете по дисекция, по нейните пепруди. Толкова много пъти бе ги съзерцавала, че не можеше сега да сбърка. Бяха още много крехки, почти прозрачни, с леко неясна форма, но вече се обагряха в различни цветове и се опитваха да се разтворят. Опитваха се да трептят в пространството около нейното тяло. Истината я прониза с огромна болезненост — тя се превръщаше в пеперуда…

Бяха на открито. Той предпочиташе ресторантите с тераси, за да може да гледа звездите, да се наслаждава на вечерния въздух. Жената на неговата маса бе красива. Наистина този път бе извадил късмет. Добре, че избра нея, а не отиде на оная среща с биоложката. Не, че и другата беше зле, но тази!!! Какво гадже! Щеше да забие колегите си с новата си придобовка. Разля вино в чашите и се чукна с нея. Звънът бе тих и приличаше на звукова милувка.

Къде ли се бавеше проклетият келнер?! Искаше по-бързо да приключи вечерята, за да може после да заведе жената в апартамента си, да се наслади на аромата на косите й, да я целува до припадък.

На масата свещта трепкаше и хвърляше отблясъци. Внезапно една пеперуда се спусна и се насочи към нея. Топлината опърли крилете й и след миг тя тупна мъртва в салатата на мъжа. С отвръщение той я измъкна и я смачка в салфетката си.

Проклетите пеперуди, винаги успяваха да се намъкнат на масата ти и да паднат точно в твоята чиния. Е, това бяха малките неудобства на вечерята на открито. В крайна сметка бе само една пеперуда…

Септември 2000

© 2000 Теодора Тодорова

Източник: [[http://sf.bgway.com|Библиотеката на Александър Минковски]]

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/855]

Последна редакция: 2007-05-13 07:53:40