Библия — Стар завет

62. Не бойте се от думите на грешен мъж, защото славата му ще се обърне в тор и в червеи.

63. Днес той се гордее, а утре не ще го намерят, защото се е обърнал на своя прах, и кроежът му загина.

64. Но вие, деца мои, крепете се и мъжки стойте в закона, защото чрез него ще се прославите.

65. Ето, Симон, вашият брат: зная, че той е мъж на съвета; слушайте го във всички дни. Той ще ви бъде вместо баща.

66. А Иуда Макавей, як със сила от младостта си, нека ви бъде началник на войската и да воюва с народите.

67. И тъй, съберете при себе си всички изпълнители на закона и отмъщавайте за обидите на вашия народ:

68. отдайте заслуженото на езичниците и бъдете внимателни към заповедите на закона.

69. След това ги благослови и се прибра при бащите си.

70. И умря той в сто четирийсет и шестата година; погребаха го синовете му в гробницата на отците му в Модин, и цял Израил горко го оплака.

1. И вместо него се издигна син му Иуда, който се наричаше Макавей.

2. И помагаха му всички негови братя и всички бащини му привърженици, и с радост водеха войната на Израиля.

3. Той разшири славата на своя народ; той се обличаше в броня като исполин, препасваше си военните оръжия и водеше война, бранейки с меч опълчението;

4. той приличаше на лъв в своите работи и беше като лъвче, което рика за плячка;

5. той преследваше беззаконните, издирваше ги и изгаряше ония, които размиряваха народа му.

6. И от страх пред него се смириха беззаконните, и всички, които вършеха беззаконие, се смутиха пред него, и успешно стана спасението с неговата ръка.

7. Той огорчи мнозина царе и зарадва Иакова със своите дела, и паметта му ще се благославя вечно;

8. премина по градовете на Иудея, изтреби там нечестивците и отвърна гнева от Израиля;

9. прочу се до крайните земни предели и събра ония, които загиваха.

10. Тогава Аполоний събра езичниците и от Самария — многобройна войска, за да воюва против Израиля.

11. Иуда узна туй и излезе насреща му, разби го и го уби; и паднаха много убити, а останалите избягаха.

12. И взе Иуда плячката им, взе и Аполониевия меч и се би с него през всички дни.

13. И чу Сирон, военачалник на Сирия, че Иуда събра около себе си люде и множество верни, които излизат с него на война,

14. и каза: ще си създам име и ще се прославя в царството, ще се бия с Иуда и с тия, които са с него заедно и които презират царската дума.

15. И реши да иде, и тръгна с него силно пълчище нечестивци да му помагат и да отмъстят на Израилевите синове.

16. Когато наближиха до височината на Веторон, Иуда излезе насреща им с твърде малцина,

17. които, като видяха идещата насреща им войска, казаха на Иуда: как можем толкова малцина да се бием с такова силно множество? И ние съвсем ослабнахме, понеже днес още не сме яли.

18. Но Иуда им каза: лесно е и мнозина да попаднат в ръце на малцина, и у небесния Бог няма разлика — мнозина ли да спаси, или малцина;

19. защото не от голямата войска зависи победата във война, но от небето дохожда силата.

20. Те идат срещу нас с голяма гордост и нечестие, за да изтребят нас, жените ни и децата ни, и да ни ограбят;

21. а ние се бием за нашите души и за нашите закони.

22. Той Сам ще ги смаже пред наше лице; а вие недейте се плаши от тях.

23. Като престана да говори, той внезапно се хвърли върху тях, и Сирон биде разбит, също и войската му пред него.

24. И те го гониха по спуска на Веторон до самата равнина; и паднаха от тях до осемстотин мъже, другите пък избягаха във Филистимската земя.

25. И почнаха всички околни езичници да се боят и страхуват от Иуда и братята му.

26. Дойде и до царя името му, и всички народи разказваха за битките на Иуда.

27. А когато чу тия думи цар Антиох, пламна от гняв и прати, та събра всички сили на царството си — твърде силно пълчище;

28. отвори хазната си и даде на своите войски годишна заплата, като им заповяда да бъдат готови за всеки случай.

29. Но видя, че среброто се привърши в хазната, а данъците в страната са оскъдни поради вълнуванията и разорението, що той произведе в земята, унищожавайки законите, които съществуваха от старо време.

30. И почна той да се страхува, че не ще му достигне, освен само за еднаж или дваж, за издръжка и подаръци, които преди с щедра ръка раздаваше, и в това надмина предишните царе.

31. Силно загрижен в душата си, той реши да иде в Персия, да вземе данъци от страната и да събере повече сребро.

32. А царските работи от река Ефрат до Египетските предели възложи на Лисия, човек знаменит, който произлизаше от царски род,