34. И туриха там нечестив народ, беззаконни люде, и те се укрепиха в нея;
35. приготвиха си оръжие и храни и, като събраха иерусалимската плячка, туриха я там, и станаха голяма примка.
36. И това беше постоянна засада за светилището и зъл дявол за Израиля.
37. Те проливаха невинна кръв около светилището и го оскверняваха.
38. А жителите на Иерусалим се разбягаха поради тях, и той стана жилище на чужденци и стана чужд за своя род, и децата му го оставиха.
39. Светилището му запустя като пустиня, празниците му се обърнаха на плач, съботите му — на укор, честта му — на унижение.
40. Наспоред славата му се увеличи безчестието му, и величието му се обърна в печал.
41. Цар Антиох писа по цялото си царство, щото всички да бъдат един народ,
42. и всеки да остави своя закон. И съгласиха се всички народи според думите на царя.
43. И мнозина от Израиля приеха неговото идолослужение, принесоха жертви на идолите и оскверниха съботата.
44. Царят разпрати чрез известители писмена заповед в Иерусалим и в иудейските градове да следват узаконенията, чужди за тая земя:
45. да не допускат всесъжения, жертвоприношения и възлияния в светилището, да се отвръщават от съботите и празниците,
46. да оскверняват светилището и светиите,
47. да градят жертвеници, храмове и идолски капища, да принасят в жертва свинско месо и нечист добитък,
48. да оставят синовете си необрязани и да оскверняват душите им с всяка нечистота и гнусотия,
49. та да забравят закона и да изменят всички постановления.
50. Ако пък някой не постъпи според думата на царя, да бъде предаден на смърт.
51. Съгласно с това писа той по цялото си царство и тури надзиратели над целия народ и заповяда на иудейските градове да принасят жертви във всеки град.
52. И събраха се при тях мнозина от народа, всички, които оставиха закона, — и извършиха зло на земята;
53. и принудиха Израиля да се крие във всяко свое убежище.
54. В петнайсетия ден на хаслев, в сто четирийсет и петата година, поставиха върху жертвеника мерзост на запустение и наоколо в иудейските градове направиха жертвеници,
55. а пред вратите на къщите и в улиците извършваха кадение;
56. книгите на закона, които намираха, късаха и изгаряха в огън;
57. у когото пък намираха книгата на завета, и който се придържаше у закона, тогова, според царската заповед, предаваха на смърт.
58. Такива насилия правеха над израилтяните, които дохождаха всеки месец в градовете.
59. И в двайсет и петия ден на месеца, като принасяха жертви на жертвеника, който беше над олтара,
60. те, според дадената заповед, убиваха жените, които бяха обрязали децата си,
61. младенците бесеха за шиите им, къщите им разграбваха и убиваха ония, които извършваха над тях обрязване.
62. Но мнозина в Израиля останаха твърди и се удържаха, за да не ядат нечисто,
63. и предпочетоха да умрат, за да не се осквернят с храната и да не похулят светия завет, — и умираха.
64. И биде твърде голям гняв над Израиля.
1. В ония дни въстана Мататия, син на Иоана, Симеоновия син, свещеник из синовете на Иоарива от Иерусалим; той живееше в Модин.
2. Той имаше пет сина: Иоан, който се наричаше още Гадис,
3. Симон, наричан Таси,
4. Иуда, който се наричаше още Макавей,
5. Елеазар, наричан Аваран, и Ионатан, наричан Апфус.
6. Като видя богохулствата, които станаха в Иудея и в Иерусалим,
7. той каза: горко ми! защо се родих да видя разорението на моя народ и разорението на светия град и да оставам тук, когато той е предаден в ръцете на враговете, и светилището — в ръцете на чужденци?
8. Храмът му стана като безчестен мъж,
9. скъпоценните му съдове са отнесени в плен, кърмачетата му избити на улиците, младежите му паднаха от вражески меч.
10. Кой народ не е завзимал царството му и не е завладявал плячката му?
11. Всичкото му украшение е отнето; от свободен той стана роб.
12. И ето нашите светини, нашето благолепие и нашата слава опустяха, и езичници ги оскверниха.
13. За какво още да живеем?
14. И раздра Мататия и синовете му дрехите си, и се облякоха във вретища и горко плакаха.
15. И дойдоха от царя и град Модин люде, които принуждаваха към отстъпничество, за да принасят жертви.
16. И мнозина от Израиля се прилепиха към тях; а Мататия и синовете му утраяха.
17. И отговориха дошлите от царя и казаха на Мататия: ти си вожд, ти си славен и велик в тоя град, и подкрепят те синове и братя.
18. Пристъпи прочее сега пръв и изпълни царската заповед, както това направиха всички народи и иудейските мъже и останалите в Иерусалим, и ще бъдеш ти и домът ти в числото на царските приятели, и ти и твоите синове ще бъдете почетени и със сребро, и със злато, и с много дарове.
Читать дальше