Библия — Стар завет

12. Другоплеменниците подигнаха очи и видяха, че идат против тях,

13. и излязоха из стана, за да се бият; а тия, що бяха с Иуда, затръбиха,

14. и се удариха, и езичниците бидоха разбити и побягнаха в равнината,

15. а всички останали паднаха от меч; и гониха ги до Газер и до равнините на Идумея, Азот и Иамния, и паднаха от тях до три хиляди мъже.

16. Тогава Иуда се върна с войската си от преследването им,

17. и каза на народа: не налитайте на плячка, защото още война ни чака;

18. Горгий и войската му са в планината близо до нас; сега дръжте се против нашите врагове и сражавайте се с тях, а после смело ще вземете плячка.

19. Докле още Иуда говореше това, показа се една тълпа, която излизаше из планината.

20. И видя той, че ги принудиха на бяг и че палят стана; защото издигащият се дим показваше, що бе станало.

21. Когато те видяха това, много се изплашиха; а като видяха в равнината и войската на Иуда, готова за бой,

22. всички побягнаха в земята на другоплеменниците.

23. Тогава Иуда се обърна да плячкосва стана, и взеха много злато и сребро, хиацинтови и багрени дрехи, и голямо богатство.

24. И като се връщаха, възпяваха и благославяха Господа Небесни, защото Той е благ, и милостта Му е вовеки.

25. И биде в оня ден голямо спасение на Израиля.

26. Оцелелите пък другоплеменници дойдоха при Лисия и му известиха за всичко станало.

27. Той, като чу, падна в униние и се наскърби, че не се случи с Израиля това, което искаше, и не излезе това, що му бе заповядал царят.

28. И на следната година Лисий събра шейсет хиляди отбор мъже и пет хиляди ездачи, за да ги победи.

29. Те дойдоха в Идумея и се разположиха на стан във Ветсура; а Иуда ги посрещна с десет хиляди мъже.

30. Като видя силното пълчище, той се помоли и каза: благословен си Ти, Спасителю на Израиля, Който си сломил нападението на силния с ръката на Твоя раб Давида и предаде полка на другоплеменниците в ръцете на Сауловия син Ионатана и на неговия оръженосец.

31. Предай тая войска в ръцете на Твоя народ — Израиля, и нека се посрамят в силата и в конницата си;

32. напрати върху тях страх и сломи дързостта на силата им; нека бъдат съсипани чрез своето поражение;

33. свали ги с меча на тия, които Те обичат, та нека Те прославят с песни всички, които знаят Твоето име.

34. И удариха се те, и от войската на Лисия паднаха до пет хиляди мъже, паднаха пред тях.

35. Лисий, като видя бягането на войската си и храбростта на войниците на Иуда, и че те са готови или да живеят, или да умрат юнашки, тръгна за Антиохия, набра чужденци и, като увеличи предишната си войска, мислеше изново да нападне Иудея.

36. Иуда пък и братята му казаха: ето, нашите врагове са смазани, да се възкачим да очистим и възобновим светилището.

37. Тогава се събра цялото опълчение и се изкачиха на планина Сион.

38. И намериха светилището опустошено, жертвеникът осквернен, вратите изгорени, а в притворите, както в гора или в някоя планина, — пораснали растения, и скривалищата разрушени.

39. И раздраха дрехите си, горко плакаха, посипаха с пепел главите си,

40. паднаха ничком и тръбиха с вестителни тръби и викаха към небето.

41. Тогава Иуда отреди мъже да воюват против ония, които се намираха в крепостта, додето той очисти светилището.

42. И избра свещеници безпорочни и ревнители на закона.

43. Те очистиха светилището, и осквернените камъни изнесоха в нечисто място.

44. После разсъждаваха, как да постъпят с осквернения жертвеник на всесъженията.

45. И дойде им добра мисъл да го развалят, да не би някога да им послужи за срам, понеже езичниците го бяха осквернили. И развалиха жертвеника;

46. камъните натуриха по храмовата планина на прилично място, докле дойде пророк и отговори за тях;

47. взеха цели камъни, според закона, и построиха нов жертвеник, като предишния;

48. после уредиха светинята и вътрешните части на храма и осветиха притворите;

49. направиха нови свещени съдове и внесоха в храма светилник, олтар за всесъжения и за тамян и трапеза;

50. разкадиха на олтара тамян, запалиха свещите на светилника и осветлиха храма;

51. туриха на трапезата хлябове, закачиха завесите и свършиха всички работи, които предприеха.

52. В двайсет и петия ден на деветия месец — това е месец хаслев — в сто четирийсет и осмата година, станаха доста рано

53. и принесоха жертва според закона върху новонаправения жертвеник за всесъжения.

54. Тогава, в самия онзи ден, в който езичниците оскверниха жертвеника, се възобнови той с песни, с цитри, гусли и кимвали.