Библия — Стар завет

49. Сега кажете ми: ще сторите ли милост и правда на моя господар, или не? Кажете ми, и аз ще се обърна надясно или наляво.

50. Отговориха Лаван и Ватуил и рекоха: от Господа дойде това нещо; ние не можем да ти кажем ни лошо, ни добро;

51. ето Ревека пред тебе; вземи (я) и върви; нека бъде тя жена на господаревия ти син, както е рекъл Господ.

52. Когато Авраамовият слуга чу думите им, поклони се Господу доземи.

53. Тогава слугата извади сребърни и златни неща и дрехи, та даде на Ревека, също даде скъпи дарове и на брата й, и на майка й.

54. Па ядоха и пиха той и човеците, които бяха с него, и пренощуваха. А когато станаха сутринта, той рече: пуснете ме (да ида) при господаря си.

55. Но брат й и майка й рекоха: нека момата поостане при нас поне десет дена, тогава ще си отидеш.

56. Той им рече: не ме задържайте, защото Господ насочи към сполука пътя ми; пуснете ме да ида при господаря си.

57. Те рекоха: да повикаме момата и да попитаме, какво ще каже тя.

58. Повикаха Ревека и я попитаха: отиваш ли с тоя човек? Тя рече: отивам.

59. И пуснаха сестра си Ревека и кърмачката й, и Авраамовия слуга, и човеците му.

60. И благословиха Ревека и й рекоха: сестро наша, да се народят от тебе хиляди, хиляди, и твоето потомство да владее жилищата на враговете ти!

61. И стана Ревека и слугините й, и възседнаха камилите, та отпътуваха подир човека. Слугата взе Ревека и отиде.

62. А Исаак току-що бе се върнал от Беер-лахай-рои, защото живееше в южната земя.

63. Надвечер Исаак излезе в полето да се поразтуши, па дигна очи и видя: ето, идат камили.

64. Ревека погледна и видя Исаака, и слезе от камилата.

65. И попита тя слугата: кой е тоя човек, който иде по полето насреща ни? Слугата отговори: този е моят господар. И тя взе булото и се покри.

66. Слугата разказа на Исаака всичко, що бе направил.

67. И въведе я Исаак в шатрата на майка си Сарра; и взе Ревека, и тя му стана жена, и той я обикна; и се утеши Исаак в скръбта за майка си (Сарра).

1. Авраам взе и друга жена, на име Хетура.

2. Тя му роди Зимрана, Иокшана, Медана, Мадиана, Ишбака и Шуаха.

3. Иокшан роди Шева, (Темана) и Дедана. Деданови синове бяха: (Рагуил, Навдеил) Ашурим, Летушим и Леюмим.

4. Мадианови синове: Ефа, Ефер, Ханох, Авида и Елдага. Всички тия са Хетурини синове.

5. И всичкия си имот Авраам даде на (сина си) Исаака;

6. а на синовете от наложниците, които имаше, Авраам даде подаръци и, докле беше още жив, ги отпрати от сина си Исаака на изток, в източната земя.

7. Дните на Авраамовия живот, които той проживя, бяха сто седемдесет и пет години;

8. почина Авраам, и умря в добра старост, престарял и наситен (на живот), и се прибра при своя народ.

9. И синовете му Исаак и Измаил го погребаха в пещерата Махпела, в нивата на Ефрона, сина на хетееца Цохара, която е срещу Мамре,

10. в нивата (и в пещерата), които Авраам бе купил от Хетовите синове. Там бидоха погребани Авраам и жена му Сарра.

11. След смъртта на Авраама Бог благослови сина му Исаака. Исаак живееше при Беер-лахай-рои.

12. Ето родословието на Измаила, сина Авраамов, когото роди Аврааму египтянката Агар, Саррината слугиня;

13. и ето имената на Измаиловите синове, имената им според тяхното родословие: първенецът Измаилов Наваиот, след него Кедар, Адбеел, Мивсам,

14. Мишма, Дума, Маса,

15. Хадад, Тема, Иетур, Нафиш и Кедма.

16. Тия са Измаиловите синове, и тия са имената им, според заселищата им, според шатрищата им. Това са дванайсетте князе на племената им.

17. Годините пък на Измаиловия живот бяха сто трийсет и седем години; и почина той, и умря, и се прибра при своя народ.

18. И неговите синове живееха от Хавила до Сур, който е пред Египет, като се отива към Асирия. Те се заселиха насрещу всичките си братя.

19. Ето родословието на Исаака, син Авраамов. Авраам роди Исаака.

20. Исаак беше на четирийсет години, когато взе за жена Ревека, дъщеря на арамееца Ватуила от Месопотамия, сестра на арамееца Лавана.

21. И молеше се Исаак на Господа за жена си (Ревека), защото тя беше неплодна; и Господ го чу, и жена му Ревека зачена.

22. Синовете в утробата й взеха да се удрят, и тя рече: ако ще бъде тъй, защо ми е това? И отиде да попита Господа.

23. Господ й рече: две племена са в утробата ти, и два различни народа ще произлязат от твоята утроба; единият народ ще стане по-силен от другия, и по-големият ще служи на по-малкия.

24. Дойде й време да роди: и ето, близначета в утробата й.

25. Първото излезе червено, цяло космато като кожа; и го нарекоха с име Исав.