Библия — Стар завет

19. И върна се Авраам при слугите си, и станаха та отидоха заедно във Вирсавия, и настани се Авраам във Вирсавия.

20. След тия случки известиха на Авраама, като казаха: ето и Милка роди на брата ти Нахора синове:

21. Уца, негов първенец, Вуза, негов брат, Кемуила, баща Арамов,

22. Кеседа, Хазо, Пилдаша, Идлафа и Ватуила;

23. от Ватуила се роди Ревека. Тия осем (сина) роди Милка на Нахора, Авраамовия брат;

24. и наложницата му, на име Реума, тъй също роди: Теваха, Гахама, Тахаша и Мааха.

1. Сарра живя сто двайсет и седем години: толкова бяха годините на Сарриния живот;

2. и умря Сарра в Кириат-Арба (що е в долината), сега Хеврон, в Ханаанската земя. И дойде Авраам да плаче и ридае за Сарра.

3. И стана Авраам от своята покойница и рече на Хетовите синове, думайки:

4. аз съм у вас пришълец и заселник; дайте ми между вас място за гроб, което да си е мое, та да погреба моята покойница отпред очите си.

5. Хетовите синове отговориха Аврааму и му рекоха:

6. послушай ни, господарю наш; ти си княз Божий между нас; погреби своята покойница на най-доброто от нашите погребални места; никой от нас няма да ти откаже погребално място, за да погребеш (там) своята покойница.

7. Авраам стана и се поклони на народа от оная земя, на Хетовите синове;

8. и говори им (Авраам), като рече: ако сте съгласни да погреба моята покойница, послушайте ме, помолете за мене Цохаровия син Ефрона,

9. да ми даде пещерата Махпела, която е накрай нивата му; нека с пълна цена ми я даде да си е моя, за гробница между вас.

10. А Ефрон седеше между Хетовите синове. И отговори хетеецът Ефрон Аврааму гласно пред Хетовите синове, пред всички, които влизаха във вратата на града му, и рече:

11. не, господарю, чуй ме: давам ти нивата, давам ти и пещерата, която е в нея; подарявам ти я пред синовете на моя народ; погреби покойницата си.

12. Авраам се поклони пред народа на оная земя

13. и думаше Ефрону гласно пред (целия) народ на тая земя, и рече: моля, послушай ме, аз искам сребро да ти дам за нивата; вземи го от мене, и аз ще погреба там покойницата си.

14. Ефрон отговори Аврааму и му рече:

15. господарю мой, чуй ме: земята струва четиристотин сикли сребро; какво е това за мене и за тебе? Погреби покойницата си.

16. Авраам изслуша Ефрона; и претегли Авраам на Ефрона сребро, колкото той бе обявил гласно пред Хетовите синове, — четиристотин сикли сребро, каквото минаваше между търговците.

17. Тогава Ефроновата нива, що е при Махпела, срещу Мамре, нивата и пещерата, която е в нея, и всички дървета в нивата, във всичките граници наоколо, станаха

18. владение Авраамово пред очите на Хетовите синове — на всички, които влизаха през вратата на града му.

19. Подир това Авраам погреба жена си Сарра в пещерата на нивата в Махпела, срещу Мамре, сега Хеврон, в Ханаанската земя.

20. Тъй придоби Авраам от Хетовите синове нивата и пещерата, която е в нея, за собствено гробище.

1. Авраам беше вече стар и в преклонни години. Господ благослови Авраама във всичко.

2. И рече Авраам на своя слуга, най-стария в дома му, който пристояваше над целия му имот: тури ръката си под бедрото ми

3. и ми се закълни в Господа, Бога на небето и Бога на земята, че няма да вземеш за сина ми (Исаака) жена от дъщерите на хананейци, между които живея,

4. а ще отидеш в моята земя, в родното ми място (и при племето ми), и ще вземеш (оттам) жена за сина ми Исаака.

5. Слугата му рече: може жената да не пожелае да дойде с мене в тая земя; трябва ли да върна сина ти в земята, от която ти си излязъл?

6. Авраам му рече: гледай да не върнеш сина ми там;

7. Господ, Бог на небето (и Бог на земята), Който ме взе от бащиния ми дом и от земята, дето съм роден, Който ми говори и Който ми се кле, думайки: (на тебе и) на потомството ти ще дам тая земя, — Той ще изпрати Своя Ангел пред тебе, и ти ще вземеш оттам жена за сина ми (Исаака);

8. ако пък жената не пожелае да дойде с тебе (в тая земя), ти ще си свободен от тая ми клетва; само сина ми не връщай там.

9. Тогава слугата тури ръката си под бедрото на своя господар Авраама и му се закле в това.

10. И слугата взе от камилите на господаря си десет камили и тръгна. В ръце си носеше всякакви съкровища от господаря си. Той стана и отиде в Месопотамия, в Нахоровия град;

11. и спря камилите вън от града, при кладенеца, надвечер, по време, когато жените излизат да наливат (вода),

12. и рече: Господи, Боже на господаря ми Авраама! прати днес насреща ми оная, която търся, и покажи милост над моя господар Авраама;