Библия — Стар завет

31. И по-голямата каза на по-малката: баща ни е стар, и няма човек на земята да влезе при нас според обичая на цялата земя;

32. и тъй, хайде да упоим баща си с вино, и да преспим с него, та да възстановим племе от баща си.

33. И упоиха баща си с вино в оная нощ; и влезе по-голямата и спа с баща си (в оная нощ); а той не узна, кога е легнала и кога е станала.

34. На другия ден по-голямата рече на по-малката: ето, аз спах вчера с баща си; да го упоим с вино и тая нощ; и ти влез, спи с него, и ще възстановим племе от баща си.

35. И упоиха баща си с вино и тая нощ; и влезе по-малката и спа с него; и той не узна, кога е легнала и кога е станала.

36. И заченаха двете Лотови дъщери от баща си;

37. и по-голямата роди син и му нарече името Моав (като каза: той е от моя баща). Той е баща на моавитци и доднес.

38. И по-малката тъй също роди син и му нарече името: Бен-Ами (като каза: той е син на моя род). Той е баща на амонитци и доднес.

1. Авраам тръгна оттам към юг и се посели между Кадес и Сур; и престоя временно в Герар;

2. и рече Авраам за жена си Сарра: тя ми е сестра. (Защото се страхуваше да каже, че му е жена, да не би жителите на оня град да го убият за нея.) И герарският цар Авимелех прати и взе Сарра.

3. И дойде Бог при Авимелеха нощем насъне и му рече: ето, ти ще умреш поради жената, която си взел, защото тя си има мъж.

4. А Авимелех не беше се докоснал до нея, и рече: Господи, нима ще погубиш (оногова, който не знаеше това) и невинния народ?

5. Нали сам той ми рече: тя ми е сестра? И тя сама рече: той ми е брат. Аз направих това с просто сърце и с чисти ръце.

6. И рече му Бог насъне: и Аз зная, че си направил това с просто сърце, и те удържах от грях пред Мене, затова и не те допуснах да се докоснеш до нея;

7. а сега върни жената на мъжа й, защото той е пророк, ще се помоли за тебе, и ти ще бъдеш жив; ако пък я не върнеш, знай, че непременно ще умреш ти и всички твои.

8. И стана Авимелех сутринта рано, повика всичките си слуги, и им разказа да чуят всички тия думи; и (всички) тия хора много се уплашиха.

9. И Авимелех повика Авраама и му рече: какво направи ти с нас? С какво сгреших аз против тебе, та щеше да нанесеш голям грях върху мене и върху царството ми? Ти направи с мене работи, каквито не се правят.

10. И Авимелех рече Аврааму: какво имаше наум, когато стори това нещо?

11. Авраам рече: помислих, че в това място няма страх Божий, и че ще ме убият за жена ми;

12. па тя и наистина ми е сестра; тя е дъщеря на моя баща, само че не дъщеря на майка ми; и стана моя жена;

13. когато Бог ме изведе от бащиния ми дом да странствувам, аз й рекох: направи ми това добро: в което място отидем, навред казвай за мене: той ми е брат.

14. Тогава Авимелех взе (хиляда сикли сребро и) дребен и едър добитък, и слуги и слугини, и ги даде на Авраама; па върна и жена му Сарра.

15. И рече Авимелех (на Авраама): ето отпреде ти моята земя: живей, дето ти е воля.

16. А на Сарра рече: ето, аз дадох на брата ти хиляда сикли сребро; ето, това е на тебе було за очите пред всички, които са с тебе, и пред всички си оправдана.

17. И помоли се Авраам Богу, и Бог изцери Авимелеха, и жена му, и слугините му, и те взеха да раждат;

18. защото Господ бе заключил всички утроби в дома Авимелехов поради Авраамовата жена Сарра.

1. Господ погледна милостно към Сарра, както бе рекъл; и направи Господ на Сарра, както бе говорил.

2. Сарра зачена и роди Аврааму син в старините му, тъкмо по времето, за което му бе говорил Бог;

3. и Авраам нарече с име Исаак сина си, който му се роди и когото му роди Сарра;

4. и обряза Авраам сина си Исаака в осмия ден, както му бе заповядал Бог.

5. Авраам беше на сто години, когато му се роди син му Исаак.

6. И рече Сарра: смях ми стори Бог; който чуе за мене, ще се разсмее.

7. И пак каза: кой би рекъл на Авраама: Сарра ще кърми деца? Защото родих син в старините му.

8. Детето порасна и го отбиха; и Авраам даде голяма гощавка в деня, когато отбиха (сина му) Исаака.

9. Видя Сарра, че синът, когото египтянката Агар бе родила Аврааму, се присмива (на сина й Исаака),

10. и рече на Авраама: изпъди тая робиня и сина й, защото синът на тая робиня не бива да наследи заедно с моя син Исаака.

11. Това се видя Аврааму много тежко поради сина му (Измаила).

12. Но Бог рече на Авраама: не се огорчавай за момчето и робинята ти; за всичко, което ти каже Сарра, слушай думата й, защото от Исаака потомство ще се назове с твое име;

13. и от сина на робинята Аз ще произведа (голям) народ, защото той е твое семе.