Библия — Стар завет

29. за да не ни правиш зло, както и ние не сме те докоснали, а сме ти правили само добро и те пуснахме смиром; сега ти си благословен от Господа.

30. Той им даде гощавка, и те ядоха и пиха.

31. И сутринта, като станаха рано, заклеха се помежду си; тогава Исаак ги изпроводи, и те си отидоха от него смиром.

32. В същия ден дойдоха слугите на Исаака и му обадиха за кладенеца, който изкопаха, и му рекоха: намерихме вода.

33. И той го нарече Шива. Затова името на оня град и доднес е Беершива (Вирсавия).

34. Исав беше на четирийсет години, когато се ожени за Иехудита, дъщеря на хетееца Беера, и за Васемата, дъщеря на хетееца Елона.

35. И те станаха горчило за Исаака и Ревека.

1. Когато Исаак остаря, и отслабна зрението на очите му, повика по-големия си син Исава и му рече: синко! Той отговори: ето ме!

2. (Исаак) рече: ето, аз остарях; не зная деня на смъртта си;

3. вземи сега сечивата си, тула си и лъка си, иди на полето и улови ми дивеч,

4. сготви ми ястие, каквото обичам, и ми донеси да ям, за да те благослови душата ми, преди да умра.

5. Ревека слушаше, когато Исаак говореше на сина си Исава. И отиде Исав на полето да улови и донесе дивеч;

6. а Ревека рече на своя по-малък син Иакова: ето, аз чух, как баща ти каза на брата ти Исава:

7. донес ми дивеч и сготви ми ястие; аз ще ям и ще те благословя пред лицето Господне, преди смъртта си.

8. Сега, сине мой, послушай ме, какво ще ти поръчам:

9. иди при стадото и ми донес оттам две добри (млади) ярета; и аз ще сготвя от тях на баща ти ястие, каквото той обича;

10. а ти ще занесеш на баща си, и той ще яде, за да те благослови преди смъртта си.

11. Иаков рече на майка си Ревека: брат ми Исав е космат, пък аз съм човек гладък;

12. баща ми може да ме попипа, и аз ще бъда пред очите му измамник и ще навлека върху себе си проклятие, а не благословия.

13. А майка му му каза: нека твоето проклятие падне върху мене, сине мой; само послушай думите ми и иди, та ми донес.

14. Той отиде, взе и донесе на майка си; и майка му сготви ястие, каквото обичаше баща му.

15. И взе Ревека скъпата дреха на по-големия си син Исава, която беше при нея в къщи, и облече (с нея) по-малкия си син Иакова;

16. а ръцете му и гладката му шия уви с ярешките кожи;

17. и даде ястието и хляба, които тя бе приготвила, в ръцете на сина си Иакова.

18. Той влезе при баща си и продума: татко! Той отговори: ето ме, кой си ти, сине мой?

19. Иаков рече на баща си: аз съм Исав, твоят първороден син; направих, както ти ми рече; стани, седни и яж от лова ми, та да ме благослови душата ти.

20. И рече Исаак на сина си: как тъй скоро намери, сине мой? Той отговори: Господ Бог твой ми прати насреща ми.

21. И рече Исаак на Иакова: приближи се (до мене), сине мой, да те попипам, дали си ти син ми Исав, или не.

22. Иаков се приближи до баща си Исаака; той го попипа и рече: гласът — глас Иаковов, а ръцете — ръце Исавови.

23. И не го позна, защото ръцете му бяха космати, както ръцете на брата му Исава. И го благослови

24. и рече: ти ли си син ми Исав? Той отговори: аз съм.

25. Исаак рече: дай ми да ям от лова на сина ми, за да те благослови душата ми. Иаков му даде, и той яде; донесе му и вино, и той пи.

26. Баща му Исаак му рече: приближи се (до мене), сине мой, и ме целуни.

27. Той се приближи и го целуна. И усети Исаак дъха от облеклото му и го благослови, като рече: ето, дъхът от сина ми е като дъх от (пълна) нива, която Господ е благословил;

28. да ти даде Господ от небесната роса и от тлъстината на земята, и изобилие на жито и вино;

29. народи да ти слугуват, и племена да ти се поклонят; да бъдеш господар над братята си, и да ти се поклонят синовете на майка ти; които те кълнат — да бъдат проклети; които те благославят — да бъдат благословени!

30. Щом свърши Исаак благословията над (сина си) Иакова, и щом Иаков излезе от баща си Исаака, — и брат му Исав си дойде от лов.

31. Сготви и той ястие, донесе на баща си, и му рече: татко, стани, яж от лова на сина си, за да ме благослови душата ти.

32. А баща му Исаак го попита: кой си ти? Той отговори: аз съм твоят син, твоят първороден син, Исав.

33. И разтрепери се Исаак твърде много и рече: а кой беше онзи, който (ми) улови лов, донесе ми, и аз ядох от всичко, преди да дойдеш ти, и го благослових? Той и ще бъде благословен.

34. Исав, като изслуша думите на баща си (Исаака), дигна висок и твърде жаловит вик и каза на баща си: татко, благослови и мене!

35. Но той (му) отговори: брат ти дойде с хитрост и взе твоята благословия.

36. И рече (Исав): дали не затова му е дадено име Иаков, та вече два пъти ме спъва? Той взе първородството ми, и ето, сега ми взе и благословията. И пак рече (Исав на баща си): нима ти не си оставил (и) за мене благословия?