Библия — Нов завет

46. дето червеят им не умира, и огънят не угасва.

47. И ако те съблазнява окото ти, извади го; по-добре е за тебе с едно око да влезеш в царството Божие, отколкото да имаш две очи, и да бъдеш хвърлен в огнената геена,

48. дето червеят им не умира, и огънят не угасва.

49. Защото всеки с огън ще се осоли, и всяка жертва със сол ще се осоли.

50. Добро нещо е солта; но, ако солта стане безсолна, с какво ще я подправите? Имайте в себе си сол, и мир имайте помежду си.

1. Като стана оттам, дохожда в пределите Иудейски през отвъдната страна Иорданска. И народът пак се стичаше при Него; и по обичая Си Той пак ги поучаваше.

2. Приближиха се фарисеите и Го попитаха, изкушавайки Го: позволено ли е на мъж да напусне жена си?

3. Той им отговори и рече: какво ви е заповядал Моисей?

4. А те казаха: Моисей е позволил да напише мъжът разводно писмо, и да я напусне.

5. Иисус им отговори и рече: поради вашето жестокосърдие ви е написал тая заповед.

6. Но в начало на създанието Бог ги сътвори мъж и жена.

7. Затова ще остави човек баща си и майка си

8. и ще се прилепи до жена си, и ще бъдат двамата една плът; тъй че те вече не са двама, а една плът.

9. И тъй, което Бог е съчетал, човек да не разлъчва.

10. Вкъщи учениците Му пак Го попитаха за същото.

11. Той им отговори: който напусне жена си, и се ожени за друга, той прелюбодействува спрямо нея;

12. и ако жена напусне мъжа си, и се омъжи за друг, прелюбодействува.

13. И донасяха при Него деца, за да се докосне до тях, а учениците забраняваха на ония, които ги донасяха.

14. Като видя това, Иисус възнегодува и им рече: оставете децата да дохождат при Мене и не им пречете, защото на такива е царството Божие.

15. Истина ви казвам: който не приеме царството Божие като дете, той няма да влезе в него.

16. И като ги прегърна, възлагаше върху им ръце и ги благославяше.

17. А когато излизаше на път, някой се затече, падна пред Него на колене и Го попита: Учителю благий, какво да сторя, за да наследя живот вечен?

18. Иисус му рече: защо Ме наричаш благ? Никой не е благ, освен един Бог.

19. Знаеш заповедите: не прелюбодействувай; не убивай; не кради; не лъжесвидетелствувай; не увреждай; почитай баща си и майка си.

20. А той Му отговори и рече: Учителю, всичко това съм опазил от младини.

21. Иисус, като го погледна, възлюби го и му рече: едно ти не достига: иди, продай всичко, що имаш, и раздай на сиромаси, и ще имаш съкровище на небето; па дойди и върви след Мене, като вземеш кръста.

22. А той, като се смути от тая дума, отиде си натъжен, защото имаше много имот.

23. И като погледна наоколо, Иисус казва на учениците Си: колко мъчно богатите ще влязат в царството Божие!

24. А учениците се смаяха от думите Му. Но Иисус пак им отговаря и казва: чеда, колко мъчно е ония, които се надяват на богатството си, да влязат в царството Божие!

25. По-лесно е камила да мине през иглени уши, нежели богат да влезе в царството Божие.

26. А те твърде много се чудеха и говореха помежду си: а кой може да се спаси?

27. Иисус, като ги погледна, казва: за човеците това е невъзможно, ала не и за Бога; защото за Бога всичко е възможно.

28. И Петър почна да Му говори: ето, ние оставихме всичко и Те последвахме.

29. А Иисус отговори и рече: истина ви казвам: няма никой, който да е оставил къщи, или братя, или сестри, или баща, или майка, или жена, или деца, или нивя, заради Мене и Евангелието,

30. и да не е получил сега, в това време, среди гоненията, стократно повече от къщи, и братя, и сестри, и бащи, и майки, и деца, и нивя, а в идещия век — живот вечен.

31. А мнозина първи ще бъдат последни, и последни — първи.

32. Когато бяха на път, възлизайки за Иерусалим, Иисус вървеше пред тях, а те бяха смаяни; и следвайки подире Му, бояха се. И като повика пак дванайсетте, Той почна да им говори, какво ще стане с Него:

33. ето, възлизаме за Иерусалим, и Син Човеческий ще бъде предаден на първосвещениците и книжниците, и ще Го осъдят на смърт, и ще Го предадат на езичниците;

34. и ще се поругаят над Него, и ще Го бичуват, и ще Го оплюят, и ще Го убият; и на третия ден ще възкръсне.

35. Тогава се приближиха до Него Зеведеевите синове, Иаков и Иоан, и рекоха: Учителю, желаем да ни сториш, каквото поискаме.

36. Той ги попита: какво искате да ви сторя?

37. Те Му рекоха: дай ни да седнем при Тебе, един отдясно, а друг отляво, в славата Ти.

38. Но Иисус им рече: не знаете, какво искате. Можете ли да пиете чашата, която Аз пия, и да се кръстите с кръщението, с което Аз се кръщавам?