Библия — Нов завет

46. И като се отдели от тях, отиде на планината, за да се помоли.

47. Привечер корабът беше сред морето, а Той самичък на сушата.

48. И ги видя да се измъчват при плаването, понеже им беше противен вятърът; а около четвърта стража през нощта приближи се до тях, като ходеше по морето, и искаше да ги отмине.

49. Като Го видяха да ходи по морето, те помислиха, че това е привидение, и извикаха;

50. защото всички Го видяха и се смутиха. Той веднага заговори с тях и им рече: дерзайте! Аз съм, не бойте се!

51. И влезе при тях в кораба; и вятърът утихна. И те извънредно се слисаха и чудеха в себе си.

52. Защото не бяха се вразумили от чудото с хлябовете, понеже сърцето им се беше вкаменило.

53. И като преплуваха, пристигнаха в земята Генисаретска, и пристанаха на брега.

54. Когато излязоха от кораба, жителите веднага, като Го познаха,

55. бързо обиколиха цялата оная околност и захванаха на носилки да донасят болните там, дето чуваха, че се намира Той.

56. И където и да влизаше Той, в села ли, в градове, или в колиби, навсякъде поставяха болните по тържищата и Го молеха, да се допрат поне до полата на дрехата Му; и колкото души се допираха до Него, изцеряваха се.

1. Събраха се при Него фарисеите и някои от книжниците, дошли от Иерусалим,

2. и като видяха, че някои от учениците Му ядяха хляб с нечисти, сиреч, неумити ръце, укориха ги.

3. Защото фарисеите и всички иудеи, придържайки се о преданието на старците, не ядат, докле си не умият ръцете до лактите;

4. и като си дойдат от тържището, не ядат, докле се не умият. Има и много друго, което са приели да пазят: измиване чаши, шулци, котли и пейки.

5. След това фарисеите и книжниците Го запитват: защо учениците Ти не постъпват по преданието на старците, а с неумити ръце ядат хляб?

6. Той им отговори и рече: добре е пророкувал Исаия за вас, лицемерците, както е писано: „тоя народ Ме почита с устните си, а сърцето му стои далеч от Мене;

7. ала напразно Ме почита, проповядвайки учения, — заповеди човечески.“

8. Защото вие, като оставихте Божията заповед, държите се о преданието човеческо, миете шулци, чаши и вършите много други подобни неща.

9. И им рече: добре отменяте заповедта Божия, за да спазите вашето предание.

10. Защото Моисей е казал: „почитай баща си и майка си“, и, „който злослови баща или майка, със смърт да се накаже“.

11. А вие казвате: ако някой каже на баща или на майка: корбан, сиреч, дар Богу, е онова, с което би се ти ползувал от мене, —

12. такъв вие не го оставяте вече да стори нищо за баща си или за майка си,

13. като престъпвате словото Божие чрез преданието си, що сте вие предали, и вършите много подобни неща.

14. И като повика целия народ, думаше им: слушайте Ме всички и разбирайте:

15. нищо, което влиза в човека отвън, не може го оскверни; но което излиза от него, то осквернява човека.

16. Ако някой има уши да слуша, нека слуша!

17. И когато Той се оттегли от народа и влезе в една къща, учениците Му Го попитаха за притчата.

18. Той им рече: нима и вие сте тъй неразсъдливи? Нима не разбирате, че нищо, което влиза в човека отвън, не може го оскверни?

19. Защото не в сърцето му то влиза, а в корема, и излиза навън, чрез което се очистя всяка храна.

20. Още рече: което излиза от човека, то осквернява човека.

21. Защото отвътре, от сърцето човешко, излизат зли помисли, прелюбодеяния, блудства, убийства,

22. кражби, користолюбие (обиди), лукавства, коварство, разпътство, лукаво око, богохулство, гордост, безумство.

23. Всичко това зло отвътре излиза и осквернява човека.

24. И като стана оттам, отиде в пределите Тирски и Сидонски; и като влезе в една къща, не желаеше никой да Го узнае; ала не можа да се укрие.

25. Защото чу за Него една жена, чиято дъщеря беше обхваната от нечист дух, и като дойде, падна пред нозете Му;

26. а тая жена беше езичница, родом сирофиникиянка; и Го молеше да изгони беса из дъщеря й.

27. Но Иисус й рече: нека първом да се наситят чедата; защото не е добре да се вземе хлябът от чедата и да се хвърли на псетата.

28. А тя Му отговори и рече: да, Господи, ала и псетата ядат под трапезата трохи от децата.

29. И каза й: за тая дума, иди си: бесът излезе из дъщеря ти.

30. И като отиде у дома си, тя намери, че бесът беше излязъл, и дъщеря й лежеше на постелката.

31. Като излезе пак из пределите Тирски и Сидонски, Иисус отиде към Галилейско море през пределите на Десетоградие.

32. И доведоха при Него един глух и заеклив, и Го молеха да възложи на Него ръка.