Библия — Нов завет

33. Иисус, като го отведе настрана от народа, вложи пръстите Си в ушите му и, като плюна, докосна се до езика му;

34. и като погледна към небето, въздъхна и му каза: ефата̀, сиреч, отвори се.

35. И веднага се отвори слухът му, и се развързаха връзките на езика му, и заговори чисто.

36. И заповяда им, никому да не кажат. Но, колкото Той им забраняваше, толкоз повече те разгласяваха.

37. И извънредно се чудеха и казваха: всичко хубаво върши: и глухите прави да чуват, и немите — да говорят.

1. В ония дни, когато се беше събрал твърде много народ и нямаше що да ядат, Иисус повика учениците Си и им рече:

2. жално Ми е за народа, че три дни вече стоят при Мене, и няма какво да ядат.

3. Ако ги разпусна гладни по домовете им, ще им премалее по пътя, защото някои от тях са дошли отдалеч.

4. Учениците Му отговориха: отде може човек да насити тия люде с хляб тука, в пустинята?

5. И ги попита: колко хляба имате? А те отговориха: седем.

6. Тогава заповяда на народа да насяда на земята; и като взе седемте хляба и възблагодари, разчупи и даде на учениците Си да наслагат; и те наслагаха пред народа.

7. Имаха и малко рибки; като благослови, Той заповяда да наслагат и тях.

8. И ядоха, и се наситиха; и дигнаха останали къшеи седем кошници.

9. А ония, които ядоха, бяха около четири хиляди. И ги разпусна.

10. И веднага влезе в кораба с учениците Си и пристигна в пределите Далманутски.

11. И излязоха фарисеите и почнаха да се препират с Него и, изкушавайки Го, искаха Му личба от небето.

12. А Той въздъхна дълбоко и рече: за какво тоя род иска личба? Истина ви казвам, няма да се даде личба на тоя род.

13. И като ги остави, пак влезе в кораба и мина на отвъдната страна.

14. При това учениците Му бяха забравили да вземат хляб и нямаха със себе си в кораба, освен един хляб.

15. А Той им заповяда и рече: внимавайте, пазете се от кваса фарисейски и от кваса Иродов.

16. И размишляваха помежду си, думайки: това ще да е, задето нямаме хляб.

17. А Иисус, като узна, каза им: какво размишлявате, задето нямате хляб? Още ли не разбирате и не разумявате? Още ли е вкаменено сърцето ви?

18. Очи имате, не виждате ли? Уши имате, не чувате ли? И не помните ли?

19. Когато разчупих петте хляба за пет хиляди души, колко пълни коша къшеи дигнахте? Казват Му: дванайсет.

20. А когато седемте хляба за четири хиляди, колко кошници дигнахте от останалите къшеи? Отговориха: седем.

21. И рече им: как не разбирате?

22. След това дохожда във Витсаида; и довеждат при Него един сляп и молят Го да се докосне до него.

23. Като хвана слепия за ръка, изведе го вън от селото и, като плюна на очите му, сложи върху му ръце и го попита: вижда ли нещо?

24. Той, като погледна нагоре, каза: виждам човеците да минават като дървета.

25. После пак сложи ръце на очите му и го накара да погледне. И върна се зрението му, и виждаше всичките ясно.

26. И го изпрати дома му, като рече: нито се отбивай в селото, нито пък разказвай някому там за това.

27. И излезе Иисус с учениците Си по селата на Кесария Филипова. По пътя питаше учениците Си и им казваше: за кого Ме мислят човеците?

28. Те отговориха: едни — за Иоана Кръстителя; други — за Илия, други пък — за едного от пророците.

29. Той им казва: а вие за кого Ме мислите? Петър Му отговори и рече: Ти си Христос.

30. И запрети им да говорят за Него, комуто и да било.

31. И начена да ги учи, че Син Човечески трябва много да пострада, да бъде отхвърлен от стареите, първосвещениците и книжниците, и да бъде убит, и на третия ден да възкръсне.

32. И говореше за това открито. Но Петър, като Го взе настрана, захвана да Му възразява.

33. А Той, като се обърна и погледна учениците Си, сгълча Петра и рече: махни се от Мене, сатана! защото мислиш не за това, що е Божие, а що е човеческо.

34. И като повика народа с учениците Си, рече им: който иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва.

35. Защото, който иска да спаси душата си, ще я погуби; а който погуби душата си заради Мене и Евангелието, той ще я спаси.

36. Защото каква полза за човека, ако придобие цял свят, а повреди на душата си?

37. Или какъв откуп ще даде човек за душата си?

38. Защото, който се срами от Мене и от думите Ми в тоя прелюбодеен и грешен род, и Син Човечески ще се срами от него, кога дойде в славата на Отца Си със светите Ангели.

1. И рече им: истина ви казвам: тук стоят някои, които няма да вкусят смърт, докле не видят царството Божие, дошло в сила.