Библия — Нов завет

39. Те отговориха: можем. А Иисус им каза: чашата, която Аз пия, ще пиете, и с кръщението, с което Аз се кръщавам, ще се кръстите;

40. но да дам да се седне Мене отдясно и отляво, не зависи от Мене; сядането е на ония, за които е приготвено.

41. И десетте, като чуха, почнаха да негодуват за Иакова и Иоана.

42. А Иисус, като ги повика, рече им: знаете, че ония, които се смятат за князе на народите, господаруват над тях, и велможите им властвуват върху тях.

43. Но между вас няма да бъде тъй: който иска между вас да бъде големец, нека ви бъде слуга;

44. и който иска между вас да бъде пръв, нека бъде на всички роб.

45. Защото и Син Човеческий не дойде, за да Му служат, но да послужи и даде душата Си откуп за мнозина.

46. След това дохождат в Иерихон. И когато Иисус излизаше из Иерихон с учениците Си и с множество народ, синът Тимеев, Вартимей, който беше сляп, седеше на пътя и просеше.

47. И като чу, че това е Иисус Назорей, той взе да вика и да говори: Сине Давидов, Иисусе, помилуй ме!

48. Мнозина го мъмреха, за да млъкне; но той още повече викаше: Сине Давидов, помилуй ме!

49. Иисус се спря и заповяда да го повикат. Викат слепия и му казват: дерзай, стани, вика те.

50. Той хвърли горната си дреха, стана и дойде при Иисуса.

51. И отговаряйки му, Иисус го запита: какво искаш да ти сторя? Слепият Му рече: да прогледам, Учителю!

52. Иисус му рече: иди си, твоята вяра те спаси. И той веднага прогледа и тръгна след Иисуса по пътя.

1. Когато наближиха до Иерусалим, до Витфагия и Витания, при Елеонската планина, Иисус изпраща двама от учениците Си

2. и им казва: идете в селото, що е насреща ви, и щом влезете в него, ще намерите вързано осле, което никой човек не е възсядал; отвържете го и докарайте.

3. И ако някой ви рече: защо правите това? отговорете, че то е потребно Господу; и веднага ще го прати тука.

4. Те отидоха и намериха ослето, вързано о вратата на улицата, и го отвързаха.

5. И някои от стоещите там им казваха: какво правите? защо отвързвате ослето?

6. А те им отговориха, както им бе заповядал Иисус, и ония ги пуснаха.

7. И докараха ослето при Иисуса, намятаха върху него дрехите си, и Иисус го възседна.

8. А мнозина постилаха дрехите си по пътя; други пък сечеха клони от дърветата и постилаха по пътя.

9. И които вървяха отпред, и които Го съпровождаха, възклицаваха и казваха: осана, благословен Идещият в име Господне!

10. Благословено царството на отца ни Давида, което иде в име Господне! Осана във висините!

11. И влезе Иисус в Иерусалим и в храма; като разгледа всичко, и понеже беше вече късно, излезе и отиде във Витания с дванайсетте.

12. На другия ден, когато излязоха от Витания, Той огладня;

13. и като видя отдалеч една смоковница, покрита с листа, отиде, дано намери нещо на нея; но, като дойде при нея, не намери нищо, освен листа, понеже още не беше време за смокини.

14. И рече й Иисус: занапред никой да не вкуси плод от тебе вовеки! И чуха това учениците Му.

15. Дойдоха в Иерусалим. Иисус, като влезе в храма, почна да пъди продавачите и купувачите в храма; и прекатури масите на менячите и пейките на гълъбопродавците;

16. и не позволяваше да пренесе някой през храма какъвто и да е съд.

17. И поучаваше ги, като казваше: не е ли писано: „домът Ми ще се нарече дом молитвен за всички народи“? А вие го направихте разбойнишки вертеп.

18. Чуха това книжниците и първосвещениците и гледаха, как да Го погубят, понеже се бояха от Него, тъй като цял народ се чудеше на учението Му.

19. А когато се стъмни, Той излезе вън от града.

20. Сутринта, минавайки, видяха, че смоковницата бе изсъхнала от корен.

21. И като си спомни, Петър Му казва: Рави, виж, смоковницата, която Ти прокле, изсъхнала.

22. Иисус им отговори и рече:

23. имайте вяра в Бога. Защото, истина ви казвам: ако някой каже на тая планина: дигни се и се хвърли в морето, и не се усъмни в сърцето си, а повярва, че ще стане по думите му, — ще му се сбъдне, каквото и да каже.

24. Затова казвам ви: всичко, каквото бихте поискали в молитва, вярвайте, че ще получите; и ще ви бъде дадено.

25. И кога стоите на молитва, прощавайте, ако имате нещо против някого, та и Небесният ви Отец да прости вам прегрешенията ви.

26. Ако ли вие не прощавате, и Небесният ви Отец няма да прости вам прегрешенията ви.

27. И дойдоха пак в Иерусалим. И когато Той ходеше из храма, приближиха се до Него първосвещениците и книжниците и стареите

28. и Му казват: с каква власт вършиш това? и кой Ти е дал тая власт да вършиш това?