Библия — Нов завет

29. но който похули Духа Светаго, за него прошка не ще има вовеки, а виновен ще е за вечно осъждане.

30. Това каза Той, понеже говореха: в Него има нечист дух.

31. И дойдоха майка Му и братята Му и, като стояха вън, пратиха при Него да Го викат.

32. Около Него седеше народ. И Му казаха: ето, майка Ти, и братята Ти, и сестрите Ти, вън, дирят Те.

33. Той им отговори и рече: коя е майка Ми, или кои са братята Ми?

34. И като огледа седещите наоколо Си, каза: ето Моята майка и Моите братя;

35. защото, който изпълни волята Божия, той Ми е брат, и сестра, и майка.

1. И пак захвана да поучава край морето; и понеже при Него се събра много народ, Той влезе в кораба и седеше в морето, а целият народ беше на сушата край морето.

2. И поучаваше ги много с притчи, и в учението Си им говореше:

3. слушайте: ето, излезе сеяч да сее;

4. и случи се, когато сееше, едни зърна паднаха край пътя, и долетяха небесните птици и ги изкълваха.

5. Други паднаха на каменисто място, дето нямаше много пръст, и скоро поникнаха, понеже пръстта не беше дълбока;

6. а когато изгря слънце, бидоха попарени и, понеже нямаха корен, изсъхнаха.

7. Други паднаха в тръни, и израснаха тръните, заглушиха семето, и то не даде плод.

8. И други паднаха на добра земя и почнаха да дават плод, който поникна и порасна; и принесоха: едно трийсет, друго шейсет, а трето сто.

9. И казваше им: който има уши да слуша, нека слуша!

10. А когато остана насаме, окръжаващите Го заедно с дванайсетте Го попитаха за притчата.

11. И казваше им: вам е дадено да узнаете тайните на царството Божие, а на ония, външните, всичко бива в притчи;

12. за да гледат с очи, и да не видят; за да слушат с уши, и да не разбират; понеже те се боят, да не би някога да се обърнат, и да им се простят греховете.

13. И им казва: нима не разбирате тая притча? Как тогава ще разберете всички притчи?

14. Сеячът сее словото.

15. Посеяното край пътя означава ония, у които се сее словото, но при които, след като го чуят, тозчас дохожда сатаната и грабва словото, посято в сърцата им.

16. Също и посеяното на каменисти места означава ония, които, след като чуят словото, веднага с радост го приемат,

17. ала нямат в себе си корен и са непостоянни; после, кога настане скръб или гонение заради словото, тозчас се съблазняват.

18. Посеяното в тръни означава слушащите словото,

19. но у които грижите на тоя век, примамливото богатство и други пожелания, като влязат в тях, заглушават словото, и то бива безплодно.

20. А посеяното на добра земя са ония, които слушат словото и приемат и принасят плод: едни трийсет, други шейсет, а други сто.

21. И рече им: затова ли се донася светило, за да се тури под крина или под одър? Не затова ли, за да се тури на светилник?

22. Понеже няма нищо тайно, което да не стане явно; и нищо не е станало, за да бъде скрито, но за да излезе наяве.

23. Ако някой има уши да слуша, нека слуша!

24. И казваше им: обърнете внимание на това, което слушате: с каквато мярка мерите, с такова ще ви се отмери и ще се прибави вам, които слушате.

25. Защото, който има, нему ще се даде, а който няма, от него ще се отнеме и това, що има.

26. И казваше: царството Божие прилича, както кога човек хвърли семе в земята,

27. и спи, и става нощя и дене; а как пониква и расте семето, той не знае.

28. Защото земята сама по себе си ражда първом злак, после клас, след туй пълно зърно в класа;

29. а кога узрее плодът, незабавно изпраща сърп, защото е настанала жетва.

30. И казваше: на какво да оприличим царството Божие, или с каква притча да го изобразим?

31. То е като синапово зърно, което, кога се посее в земята, е най-малко от всички семена земни;

32. а кога се посее, пониква и става по-голямо от всички злакове, и пуска големи клони, тъй че под сянката му могат да се подсланят птиците небесни.

33. И с много такива притчи им проповядваше словото, според както можеха да слушат.

34. И без притчи не им говореше, а на учениците Си разясняваше насаме всичко.

35. Него ден вечерта им казва: да минем на отсрещната страна.

36. И като разпуснаха народа, учениците Го взеха със себе си, както беше в кораба; имаше и други ладии с Него.

37. И подигна се голяма буря; а вълните прехвърляха в кораба, тъй че той вече се пълнеше с вода.

38. А Иисус беше заспал при кърмилото на възглавница. Будят Го и Му казват: Учителю, нима не Те е грижа, че загиваме?

39. И като се събуди, запрети на вятъра и каза на морето: млъкни, престани! И вятърът утихна, и настана голяма тишина.