Библия — Нов завет

14. Като вървеше, видя Левия Алфеев, който седеше на митницата, и му казва: върви след Мене. Той стана и тръгна след Него.

15. И когато Иисус седеше на трапеза в къщата му, заедно с Него седяха и учениците Му и много митари и грешници; защото те бяха много и вървяха подире Му.

16. Книжниците и фарисеите, като видяха, че Той яде с митари и грешници, думаха на учениците Му: как тъй яде и пие Той с митари и грешници?

17. Като чу това, Иисус им казва: здравите нямат нужда от лекар, а болните. Не съм дошъл да призова праведници, а грешници към покаяние.

18. Учениците Иоанови и фарисейските постеха. Дохождат и Му казват: защо учениците Иоанови и фарисейските постят, а Твоите ученици не постят?

19. Иисус им рече: нима могат сватбарите да постят, когато е с тях младоженецът? Докле е с тях младоженецът, те не могат да постят;

20. но ще дойдат дни, когато ще им отнемат младоженеца, и тогава, през ония дни ще постят.

21. Никой не кърпи вехта дреха с кръпка от небелен плат; инак, новопришитото ще отдере от вехтото, и съдраното ще стане по-грозно.

22. Никой не налива ново вино във вехти мехове; инак, новото вино ще спука меховете, и виното ще изтече, и меховете ще се изхабят; но ново вино трябва да се налива в нови мехове.

23. И случи Му се да минава в събота през посевите, и учениците Му, като вървяха по пътя, късаха класове.

24. А фарисеите Му рекоха: виж, защо вършат в събота това, което не е позволено?

25. Той им рече: нима никога не сте чели, що стори Давид, когато имаше нужда и огладня сам и ония, които бяха с него?

26. Как влезе в Божия дом при първосвещеник Авиатара и изяде хлябовете на предложението, що не биваше да яде никой, освен свещениците, па даде и на ония, които бяха с него?

27. И думаше им: съботата е направена за човека, а не човек за съботата:

28. тъй че Син Човеческий е господар и на съботата.

1. И влезе пак в синагогата; там имаше един човек с изсъхнала ръка.

2. И Го следяха, дали не ще го изцери в събота, за да Го обвинят.

3. А Той казва на човека с изсъхналата ръка: изправи се насред.

4. Тям пък казва: в събота добро ли е позволено да прави човек, или зло? да спаси ли една душа, или да погуби? Но те мълчаха.

5. И, като ги изгледа с гняв, нажален поради ожесточението на сърцата им, казва на човека: протегни си ръката. И протегна я, и ръката му стана здрава като другата.

6. Фарисеите, като излязоха, незабавно се събраха с иродианите на съвещание против Него, как да Го погубят.

7. А Иисус се отдалечи с учениците Си към морето, и след Него тръгна множество народ от Галилея, Иудея,

8. Иерусалим, Идумея и изотвъд Иордан. И живеещите около Тир и Сидон, като чуха, какво Той вършеше, дойдоха при Него в голямо множество.

9. И поръча на учениците Си да Го чака една ладия, поради навалицата, за да Го не притискат;

10. понеже Той бе изцерил мнозина, тъй че, които имаха недъзи, наваляха върху Му, за да се докоснат до Него.

11. И нечистите духове, щом Го виждаха, падаха пред Него, викаха и казваха: Ти си Син Божий!

12. Но Той строго им запретяваше да разгласяват за Него.

13. После се възкачи на планината и повика при Себе Си, които Сам искаше; и дойдоха при Него.

14. И отреди от тях дванайсет, за да бъдат с Него и да ги разпраща да проповядват,

15. и да имат власт да церят болести и да изгонват бесове;

16. и отреди тия дванайсет: Симона, комуто даде име Петър;

17. Иакова Зеведеева и Иоана, брат на Иакова, на които даде име Воанергѐс, сиреч, синове на гръма;

18. Андрея, Филипа, Вартоломея, Матея, Тома, Иакова Алфеев, Тадея, Симона Кананит

19. и Иуда Искариотски, който Го и предаде.

20. И дохождат в една къща; и пак се събира народ, тъй че те не можеха и хляб да ядат.

21. И като чуха близките Му, отидоха да Го приберат, понеже се говореше, че бил извън Себе Си.

22. А дошлите от Иерусалим книжници казваха, че в Него е Веелзевул, и че изгонва бесовете със силата на бесовския княз.

23. И като ги повика, говореше им с притчи: как може сатана да изгонва сатана?

24. Ако някое царство се раздели на части една против друга, това царство не може устоя;

25. и ако някой дом се раздели на части една против друга, тоя дом не може устоя;

26. и ако сатана е въстанал против себе си и се е разделил, не може устоя: дошъл е краят му.

27. Никой не може, като влезе в къщата на силния, да ограби покъщнината му, ако първом не върже силния, и тогава ограбва къщата му.

28. Истина ви казвам: на човеческите синове ще се простят всички грехове и хули, с каквито биха хулили;